Вероника Блейк - Доминик

За момент Доминик не бе в състояние да предприеме нищо друго, освен да гледа майка си с широко отворени очи. Бриджит носеше плътно вълнено наметало, което напълно покриваше тялото й. За щастие това спестяваше на Доминик обичайното неудобство, което изпитваше от оскъдното облекло на майка си. Все пак лицето на Бриджит бе покрито с ярък грим, откровено издаващ професията й.

Без да обръща внимание на объркването на Доминик, Бриджит протегна ръка на Франк.

— Добър ден, господине, аз съм Бриджит Лавал, вашата тъща.

Франк се отдръпна от Доминик и поклати отрицателно глава.

— Аз съм само неин приятел — каза той.

— Аз съм годеникът й — каза Хенри.

— Не си! — изсъска Джек. — Тя е с мен и това е! — той направи крачка напред и източи врат така, че лицето му се оказа само на няколко инча от изненадания Хенри. — Ти к’во си правил тука с нея, докато аз се трепех горе из онези пущинаци?

Преди Хенри да успее да се защити, Доминик си възвърна присъствието на духа. Изведнъж осъзна колко комична бе цялата ситуация.

— Чакай малко! — прекъсна тя Джек. — Ако не бяха Хенри, а също и Франк, и жена му, Ади, сигурно досега да бях мъртва. Те са мои приятели и ти нямаш право да ги обвиняваш за каквото и да било! Освен това нямаш право да предявяваш искания към мен. Аз изпълних моята част от сделката — пристигнах и те чаках на пристанището, докато ти се криеше там из онези проклети хълмове! — тя говореше със силен френски акцент, но опитът й да имитира диалекта на Джек бе твърде успешен. Доминик бе изненадана от собствената си смелост, също както и другите около нея. Те я гледаха стъписано.

— Аз — най-после продума Джек, — аз търсех злато. И ти си длъжна да се омъжиш за мен. — Той сложи ръце на кръста си и пристъпи към нея. Забеляза обаче, че тя не отстъпи назад, както правеше преди.

— Няма да се омъжа за теб, Джек — каза тя без нотка на колебание в гласа си.

Челюстта на Джек се задвижи напред-назад, от което стърчащите кичури на брадата му затанцуваха около устата му. — Дължиш ми пари — избоботи той.

— Колко? — попита Бриджит. Тя застана до дъщеря си и повтори: — Колко точно пари ти дължи?

Джек погледна към нея.

— Не ща пари — нея искам! — присвитите му очи отново се втренчиха в Доминик.

— Не можеш да я имаш — намеси се Франк. Изправен, той бе няколко инча по-висок от Джек. Студеният израз на лицето му бе в съзвучие с думите му.

Хенри направи крачка напред и застана до Франк.

— Щом казва, че не иска да се омъжи за теб, Джек, значи няма да се омъжи.

Очите на Джек се стрелваха от едно лице на друго. Мъжете го превъзхождаха по брой, а освен това и по нещо друго, което той не можеше да определи. Силите бяха неравни и той разбра, че трябваше да отстъпи. Но проклет да бе, ако не си вземеше поне парите обратно. Той погледна Бриджит и устните му се огънаха в хитра усмивка.

— Дължи ми две хиляди и петстотин долара и ако не видя парите сега, тук в ръката ми, тя ще трябва да намери начин да ми ги върне — той протегна мръсната си ръка към Бриджит. Злобната усмивка продължаваше да играе на лицето му.

Без да се смущава, Бриджит отхвърли назад наметалото си, така че раменете й се откриха. Отдолу се показа сатенената рокля, с която бе облечена — с неприлично голямо деколте, почти до върховете на пищните й гърди. Без да обръща внимание на похотливия поглед на Джек, тя измъкна малка черна кесия от страничния джоб на дрехата си, развърза кадифените й връзки и извади оттам пачка банкноти. Слава Богу, че току-що бе минала през обменното бюро, където смени кесия със златен прах за долари. Тя притвори съблазнително уста и наплюнчи крайчеца на пръста си, хвърляйки многозначителен поглед към Джек. Забелязвайки, че той я гледаше така, сякаш щяха да му потекат лигите, тя се засмя, след което преброи тлъста пачка банкноти и я подаде на Джек.

— Ето вашите две хиляди и петстотин, господине. Сега дъщеря ми вече няма никакви задължения към вас.

Изпълнението на Бриджит бе наблюдавано с мълчаливо страхопочитание от присъстващите, които в началото съзерцаваха изложените на показ сладострастни хълмове над деколтето й, а след това — парите в ръката на Джек. Най-после Доминик излезе от вцепенението си и погледна с благодарност майка си. Знаеше откъде идват тези пари, но сега не искаше да мисли за това.

— Благодаря, маман! — извика тя и прегърна майка си.

Бриджит с радост отвърна на прегръдката на дъщеря си. Само за няколко дни тя бе постигнала целите, заради които бе дошла тук, на Юкон. Искаше да натрупа собствено богатство от златото на Клондайк и да се увери, че дъщеря й е щастлива. Парите, които бе успяла да спечели тук, наистина представляваха едно малко състояние, а в този момент, прегръщайки дъщеря си, тя знаеше, че току-що я бе направила много щастлива.