Вероника Блейк - Доминик

— Няма нужда. Двамата с Ади считаме, че парите са дадени за добро дело. Но аз наистина искам да говориш с Хенри колкото се може по-скоро. Той трябва да знае, че си променила решението си и че няма да се омъжиш за него утре.

Доминик кимна утвърдително. Помисли си за възможността да срещне пак Джек Скрогинс и погледна към Ади сякаш за помощ. Видя, че и Ади мислеше за същото.

— Можем ли да помолим Хенри да дойде тук, за да говори с Доминик? — попита тя Франк.

Той я погледна учудено, едва сега осъзнавайки колко разтревожени бяха двете жени от този тип Скрогинс.

— Да не би нещо да ви е заплашвал? — попита Франк със спокоен глас. Вътрешно бе готов веднага да го намери и да му потърси сметка, ако отговорът бе утвърдителен.

— Не — призна Ади. — Но той е толкова… толкова… — тя погледна към Доминик.

— Толкова отблъскващ — добави Доминик. От напрежение пот бе избила на челото й. Тя изтри потта с ръка. Все още чувстваше трескава горещина по лицето си и стомахът й бе стегнат в нервен възел. Дано поне веднъж съдбата бъде благосклонна към нея!

Ади погледна към Франк.

— Всъщност той е много повече от отблъскващ и трябва да намерим начин да държим Доминик далеч от него през тези два дни, които остават, докато се качи на „Екселсиор“.

Франк ги гледаше изненадано.

— Той не може да е чак толкова лош, Ади. Най-малкото, което може да направи Доминик, е да бъде честна и с него. — Франк се намръщи замислено, съзнавайки, че Доминик трябваше да даде немалко обяснения през следващите два дни. Вече имаше два обета, които тя трябваше да развали, преди да напусне Даусън Сити. Погледна Доминик с бащински израз на лицето. — Колкото по-бързо приключиш с това, толкова по-добре ще се почувстваш — каза той.

Доминик го гледаше безмълвно. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Франк беше прав. Но мисълта да изтърпи отново присъствието на Джек Скрогинс караше коленете й да треперят. Тя вяло му кимна в отговор.

— Не може да отиде сама, Франк — каза Ади с нетърпящ възражение глас и застана с решителен вид до Доминик.

Франк въздъхна примирено. Явно Ади си бе съставила определено мнение за този мъж. Но той нямаше да остави бременната си жена да се занимава с един непознат — особено ако той наистина бе толкова неприятен.

— Добре — каза Франк. — Ще дойда с теб — той погледна към Доминик, после се обърна отново към Ади. — Ти ще останеш тук и ще си почиваш. Има за какво да се погрижиш — той посочи към корема й, за да поясни значението на думите си. И тъй като тонът му не оставяше място за спор, Ади покорно се съгласи.

— Благодаря, Франки — добави тя с нежна усмивка.

Бузите на Франк се зачервиха. Той прочисти гърлото си и погледна към Доминик.

— Хайде да приключим с това! — каза той и грабна палтото си от закачалката до вратата.

Доминик отново бе обхваната от паника, но се постара да прикрие това и смело последва Франк навън.

— Къде мислиш, че може да е Хенри? — попита тя, опитвайки се да върви в крачка с него.

— В магазина на Джими — отговори Франк. Знаеше това, защото през деня бе срещнал Хенри и той му бе казал, че има намерение да отиде в магазина, за да купи на Доминик сватбен подарък. Така нареченият магазин на Джими бе най-големият и най-хубав магазин в Даусън Сити. Там можеше да се купи всичко — от екзотични плодове до модни списания. Както и в другите магазини в района на Юкон обаче, цените бяха високи до небето. Фунт тютюн струваше седем долара и петдесет цента, яйцата бяха по един долар, галон мляко струваше тридесет долара. За значителната сума от петдесет долара можеше да се купи бутилка уиски или томче на Шекспир.

— Чувствам се ужасно заради Хенри — каза Доминик почти на себе си, но Франк я чу.

— Не би било честно да се омъжиш за него, след като обичаш друг.

Доминик бе изненадана. Не очакваше, че Ади ще каже на Франк за Коул Хоукинс. След това си спомни, че двойките, които се обичат, нямат тайни един от друг, а също и никой от тях не изоставяше другия в беда. На излизане от хотела ги посрещна леден вятър. С всяка изминала минута ставаше все по-студено и дъждът започваше да прилича на лапавица. Доминик си помисли дали нямаше да завали сняг, който да попречи на пътуването й. Мисълта да остане в Даусън Сити още един ден — даже и една минута повече — я изпълваше с отчаяние.

Когато стигнаха до магазина на Джими, те бързо влязоха вътре, за да се скрият от лошото време. Както обикновено, магазинът бе пълен с хора. Доминик свали качулката си и потърка длани една в друга, опитвайки се да се стопли. Преди да успее да се огледа наоколо за Хенри, груб и нежелан глас достигна до ушите й.