Вероника Блейк - Доминик

Доминик си пое дъх, треперейки. Спомни си за радостната възбуда, която я бе обхванала, когато хотелският служещ бе дошъл да й съобщи за посетителя, който я очакваше.

— Казаха ми, че някой ме чака долу… един мъж — Доминик преглътна с труд. Тя се измъкна от мократа дреха, взе домашната си роба и отиде зад паравана. Докато смъкваше мокрото бельо, продължи: — Мисля, че в този момент загубих способност да разсъждавам. Помислих си, наистина, че долу ме чака Коул — гласът й се пречупи и тя почувства напиращите сълзи. Млъкна за момент, пое дълбоко въздух и се опита да спре сълзите.

Ади седна на ръба на леглото. Не можеше да види лицето на Доминик зад паравана, но наистина нямаше нужда да го вижда, за да разбере страданието й. Изпита чувство на вина при мисълта за това как бе подтикнала Хенри да й направи предложение. Бе сигурна, че Доминик е приела само защото не е имала друг избор. Сега обаче тя щеше да й предостави този избор.

Доминик излезе иззад паравана, завързвайки колана на робата си. Погледна към Ади и очите им се срещнаха. Последва моментно мълчание.

— Е, няма нужда да ти казвам, че това не бе Коул — Доминик се приближи до леглото и седна до Ади. — Това бе Джек Скрогинс. О, Ади, този мъж е просто страшен! — пред нея отново изникна образът на Джек с хилещата се грозна уста и мръсна брада. Тя видимо потрепери.

— Мислех го за умрял — каза Ади. Тя взе едно одеяло от леглото и загърна с него раменете на Доминик. Боеше се, че Доминик може отново да се разболее, преди да се е възстановила напълно от предишното боледуване.

Доминик поклати отрицателно глава.

— Не, не е мъртъв. Освен това все още смята, че ние трябва да се оженим или… — тя потръпна отново, спомняйки си как й бе предложил да започнат направо медения месец.

— Или какво? — попита Ади разтревожено. Загърна по-плътно с одеялото треперещото тяло на Доминик, забелязвайки, че лицето й бе мъртвешки бледо.

— По-ужасно е, отколкото можеш да си представиш каза Доминик. Гласът й бе дрезгав, а изразът на бледото й лице издаваше отвращението, което изпитваше. — Не мога да се омъжа за него — просто не мога!

— Не си длъжна да се омъжиш за някого, ако не искаш — каза Ади твърдо. — Мислех да ти го кажа, когато сме двамата с Франк, но при тези обстоятелства смятам, че той ще разбере… — Ади бръкна в джоба на роклята си и извади оттам един плик. Тя го подаде на Доминик.

— Какво е това? — попита Доминик смутено.

— Погледни сама!

С треперещи ръце Доминик взе плика от ръцете на Ади. Бавно го отвори и погледна вътре. Все още неуверена, извади парче хартия от него. Сърцето й спря за момент, после започна да бие с учестен пулс. Мислите й бяха объркани. — Билет? — прошепна тя и очите й се спряха на лицето на Ади.

Ади кимна с видимо задоволство. Пътуването до Сан Франциско съвсем не бе евтино — билетът за „Екселсиор“ им бе струвал две хиляди долара. Но Ади не се съмняваше, че това бяха мъдро изразходвани пари.

Доминик отново погледна към билета в ръката си с невярващи очи.

— Не мога да приема това, Ади. Господи! Струвало ви е толкова много пари! Аз не мога…

— Можеш, и ще го приемеш — прекъсна я Ади. Тя скръсти ръце насреща й и продължи: — Билетът вече е купен и ние с Франк няма да приемем да ни откажеш.

— Ами… какво ще стане с Хенри? — Доминик изпита болка при мисълта за човека, за който тя трябваше да бъде омъжена след по-малко от двадесет и четири часа.

Ади наведе глава и въздъхна дълбоко.

— Хенри ще те разбере. Франк и аз даже ще поговорим с него, ако искаш. Знам, че достатъчно се намесвах в живота ти, но моя е вината, че се почувства принудена да се омъжиш за него.

Доминик повдигна ръка към гърдите си. Тя си представи колко засегнат ще се почувства Хенри, но едновременно с това изпитваше чувство на огромно облекчение.

— Мислиш ли, че с Хенри всичко ще бъде наред?

Ади кимна.

— Той е добър човек — тя погледна към Доминик, добавяйки: — Но не е подходящ за теб — усмихна се нежно на Доминик и стисна ръката й.

Плаха усмивка се появи на устните на Доминик, но след миг изчезна.

— А какво ще стане с Джек Скрогинс? — попита тя, отново обхваната от паника.

Ади сви рамене.

— Трябва просто да му кажеш, че си променила намеренията си и че след няколко дни заминаваш за Сан Франциско.

— Не мисля, че той ще се задоволи с това — каза Доминик. — Той ми плати билета до тук и знам, че ще настоява да изпълня моята част от сделката — тя отново потрепери силно. — Затова — каза тя — отидох да потърся майка ми.