Вероника Блейк - Доминик

Почука няколко пъти на вратата, но отвътре не се чу никакъв звук. Доминик все още се колебаеше. Ръката й, поставена върху дръжката на вратата, замръзна при мисълта, че майка й може би бе твърде заета, за да й отвори… Похлопа по-силно — отново без отговор. Най-накрая се реши и завъртя кръглата дръжка. Бараката се състоеше само от една стая и тя бе празна. Доминик прекрачи дървения праг, усещайки се не на мястото си тук — винаги, когато бе посещавала местата, където майка й бе живяла и работила, изпитваше това чувство.

Вътрешността на бараката не изглеждаше по-добре от фасадата. Освен едно легло, печка и маса с два стола, в стаята нямаше други мебели. Доминик се припомни някои от домовете, където майка й бе работила в миналото — имаше няколко изискано обзаведени, с богата мебелировка, дебели скъпи килими и най-фино спално бельо… Но даже и на тези места, си мислеше Доминик, майка й бе влачила жалко съществувание. В този момент изпита чувство на дълбоко състрадание към майка си.

Доминик излезе от бараката и затвори вратата след себе си. Остана за момент под дъжда, погълната от мислите си. Краткото време, което бе прекарала вътре, я бе излекувало от поривите на завист и от фриволните мисли, които я бяха накарали да дойде тук. На тяхно място се бе върнала — още по-силна от преди — решимостта да постигне първоначалната си цел. Тя щеше да намери начин да бъде порядъчна жена и никога нямаше да си позволи да попадне в този капан, от който майка й не бе поискала да се освободи. Сега — когато бе видяла как живееше Бриджит и как тя самата щеше да бъде принудена да живее, ако отстъпеше на изкушението, — сега тя разбираше, че за кесията със злато майка й бе платила твърде висока цена.

Доминик побърза да се върне в „Златния хотел“, оглеждайки по пътя улиците от страх да не се сблъска с Джек Скрогинс. Дъждът бе прогонил почти всички на закрито — само няколко смелчаци все още се виждаха по пешеходните пътеки. Точно в този момент Доминик не се чувстваше твърде смела. Прекрасната й копринена рокля бе съвсем мокра, зъбите й тракаха от студ. Щеше да извади голям късмет, ако утре не легнеше болна от жестока настинка.

Вече във фоайето на хотела, тя още веднъж се огледа. Целта й не бе да намери Джек, а по-скоро да избегне срещата с него. Въздъхна с облекчение и тръгна по стълбите, които водеха за втория етаж, когато чу познат глас да я вика.

— Доминик! Боже мой, къде си била? — Ади се спусна към нея с разтревожен вид. От косата и дрехите на Доминик се стичаше вода. Ади си спомни колко зле бе Доминик до неотдавна и се боеше да не се разболее отново. Погледна към треперещото тяло на приятелката си, забелязвайки, че бе облякла дрехата, предназначена за утрешното тържество. — Ще хванеш пневмония, като излизаш навън без дъждобран или…

— Ади, няма да повярваш какво се случи! — извика Доминик. Прегърна спонтанно Ади и силно я притисна към себе си. Когато се отдръпна, забеляза, че роклята на Ади сега бе почти толкова мокра отпред, колкото и нейната. — Извинявай за роклята ти, Ади, но наистина се случи нещо ужасно!

Изразът на лицето на Доминик и тонът, с който говореше, накараха Ади да изпита лошо предчувствие.

— Какво? Какво е станало? — попита тя. В ума й се появи картина на някакво нещастие с Хенри — Франк беше горе в стаята, тя знаеше това. Бе излязла да търси Доминик, защото трябваше да обсъди с нея нещо много важно.

Доминик започна забързано да обяснява на Ади всичко наведнъж:

— Джек Скрогинс се върна и той е ужасен — просто ужасен! Хенри сигурно ще се откаже от сватбата, като разбере, че той се е върнал и майка ми е в града, и…

Ади вдигна ръка.

— Почакай малко! Прекалено много е, за да разбера всичко така бързо. Хайде да се качим в стаята и да свалиш тези мокри дрехи. Тогава можеш да ми обясниш всичко по-спокойно.

Доминик кимна с глава в знак на съгласие и в същия момент зъбите й изтракаха, докато тръпка премина през цялото й тяло. Ади я хвана за ръка и двете тръгнаха бързо нагоре по стълбите. В стаята на Доминик бе разхвърляно — тя бе оставила всичко така, когато бързаше, мислейки, че Коул я чака долу във фоайето. Ади си помисли да й направи забележка за това, но се въздържа.

— Хайде сега, започни от началото — каза Ади, докато разкопчаваше перлените копчета по гърба на роклята на Доминик. Сатененият плат бе толкова мокър, че едва успяваше да ги прокара през малките илици. Тази красива рокля вече едва ли ще може да се възстанови, си помисли тъжно тя.