Вероника Блейк - Доминик

— Ужасен е — каза Ади, когато погледите им се срещнаха. Тя си помисли отново какъв късмет имаше, че успя да се омъжи втори път, при това за такъв прекрасен човек като Франк. Мисълта, че би могла да попадне на някой като Джек Скрогинс, я караше да настръхва. Спомни си за Силвър Бел. Освен че разполагаше с най-големия парцел в Клондайк, Мейнард Хендрикс едва ли можеше да се похвали с други особени предимства — в сравнение с Джек Скрогинс обаче той беше Аполон. Ади бе срещнала Силвър Бел по-рано през деня — тя бе облечена в скъпи дрехи и носеше на едната си ръка диамантен пръстен с големината на чаена чаша. Изглеждаше като един милион долара — като добива от златната мина на съпруга й. Струваше й се несправедливо жена като Силвър Бел да преуспее в живота повече, отколкото добро момиче като Доминик.

— Какво ще правя сега? — попита Доминик с внезапно изтънял глас. — Аз не мога, не искам да се омъжа за него!

— И аз няма да ти позволя да се омъжиш за него! — каза Ади твърдо. Тя знаеше, че и Доминик както всички други бе рискувала, когато бе приела да пропътува цялото това разстояние и да се омъжи за човек, когото никога не бе виждала. Но това не означаваше, че нито една от тях не можеше да промени намеренията си. — Облечи се — нареди Ади. Надяваше се, че Франк щеше да я посъветва какво да правят при тези обстоятелства. Щяха да намерят и Хенри, и той щеше да им помогне — освен ако не бе твърде разстроен от решението на Доминик да развали уговорката им и да замине за Сан Франциско.

— Къде ще отидем? — попита Доминик, грабвайки чифт дънки и фланелената си риза. — Не искам да срещна Джек.

Ади неволно потрепери при мисълта за възможността да срещне отново онзи мъж.

— Няма да го срещнем. Ще се промъкнем в стаята на Франк и Джек няма да знае къде да ни търси.

Доминик бързо закопча ризата си.

— А след това? Не мога непрекъснато да се крия от него. Ами ако настоява да се омъжа за него или да му върна парите, които плати за пристигането ми тук?

Ади сви рамене, опитвайки се да скрие тревогата си.

— Ще поговорим с Франк.

— Няма да взема повече пари назаем от вас двамата — настоя Доминик. — И без това не знам кога ще мога да ви се изплатя за билета и всичко, което направихте за мен.

— Вече ти казах, приятелите не трябва да бъдат възнаграждавани за това, че са помогнали в беда — възрази Ади. Тя хвърли поглед върху облеклото на Доминик. Тази нейна склонност да се облича по мъжки и да подбира дрехи, наподобяващи стила на Коул Хоукинс, я безпокоеше, но тя реши, че вече достатъчно се бе намесвала в живота на това момиче. — Вземи палтото си за всеки случай.

Доминик не искаше да разпитва Ади. Вече бе разбрала, че това бе излишно губене на време.

— Готова съм — каза тя, стискайки вълненото си палто. Ади отвори вратата и подаде глава навън, оглеждайки коридора. Доминик бе затаила дъх. Ади й даде знак и те се промъкнаха, сякаш бяха крадци, по хотелския коридор. Доминик си пое дъх по-спокойно едва когато Франк ги въведе в стаята си.

— Какво става? — попита Франк, когато двете жени се втурнаха в стаята.

— Бързо затвори вратата! — нареди Ади. Франк я погледна учудено, но изпълни нареждането. — Джек Скрогинс се върна — каза тя задъхано. — Франк, той е просто отвратителен!

Франк безмълвно погледна жена си. Никога не бе виждал предполагаемия годеник на Доминик, но тъй като знаеше, че Ади рядко говореше лошо за някого, си помисли, че Джек Скрогинс наистина трябва да е неприятен тип.

— Каза ли на Доминик за билета? — попита той.

— Да, тя е много щастлива и ни е благодарна. Но какво ще правим с Джек? Той все още очаква Доминик да изпълни задълженията си и да се омъжи за него.

Франк не бе уверен, че разбира в какво точно се състои проблемът. Той сви рамене.

— Просто трябва да му каже, че е размислила — той погледна към Доминик. — Говори ли вече с Хенри за това, че смяташ да заминеш?

Франк не познаваше и Хенри Фармър, преди Доминик да им го представи. Той го бе харесал и не му бе приятно, че щеше да бъде засегнат по този начин. Но въпреки старанията на Ади, той винаги бе имал чувството, че Хенри и Доминик не бяха един за друг. Бе повече от сигурен, че ако сватбата им се състоеше, и двамата щяха да бъдат много нещастни.

— Не успях да говоря с него — отвърна Доминик. — Ще го направя, но първо искам да ви благодаря за всичко, особено за билета. Ще намеря начин да ви върна парите някой ден.

Франк поклати отрицателно глава и погледна към пода.