Грегъри Бенфорд - Гласът

— Какво се случи?

— Навестиха ме няколко спектори. Проведохме небрежен разговор, но аз знаех какво ще последва.

— Доказателства ли? — попита тя неловко.

— Когато попитах Гласа, той направи малка пауза. Зададох му хитър въпрос, защото знаех как да определя неприятелските позиции. Така че прекратих работата си, взех книгите и ги отнесох на скришно място. Когато се върнах, заварих спекторите да оглеждат стаята ми.

— Вие нали не им казахте…? — запита тя.

— Трябваше да им дам нещо. Имах копие от онова, свързано с книгите, което не можех да разбера. Наричаше се Справочник 233 и бях го погребал под псевдо леглото си. Когато го извадих и им го връчих, те ми се присмяха.

— Какво са искали да направят? Да ви арестуват ли? — премигна Клер изплашено.

— Знаете ли, четенето не е незаконно — усмихна се криво Марк. — Само е антисоциално, това е всичко. Така че те ме задължиха на шест седмично групиране.

— Олеле как го мразя — каза Кент.

— Изпълних определения ми срок — сви рамене Марк. — След като ме опандизиха, единствените ми претенции бяха да виждам светлина. Те задържаха книгата.

— Вие сте смел — отбеляза Клер.

— По-скоро глупав. Никога не би трябвало да питам Гласа.

— Не можехте ли да си помислите за него, че и той е в състояние да ни окуражава в ученето? — попита Кент, почти убеден в положителния отговор на въпроса си. — Имам предвид, че може да бъде полезен при непредвидени случаи. Освен това, ако го изключим, можем да четем информацията от която се нуждаем.

— Предполагам, че той също чете и не желае конкуренция — отвърна Марк.

— Гласът е машина — намеси се тя.

— Какво от това? — сви рамене той. — Кой знае колко хитра е една машина?

— Касае се за обслужване — каза Кент. — Това е всичко.

— Отбелязвате ли, че той не съхранява казаното от нас? — тънко се усмихна Марк.

— Той казва, че с такава тренировка се подобрява нашата памет — кимна в знак на съгласие Кент.

— Четенето е било измислено, за да замени паметта — рече Клер. — Узнах го от една историческа книга.

— Защо трябва да бъде вярно? — отново сви рамене Марк и жеста му предизвика в нея чувство на нарастваща досада. Тя мразеше политиците, а нещо в поведението му започваше да напомня за тях.

— Колко книги сте намерили? — попита тя.

— Много. Намерих ги в тунела на подземен склад и мога да отивам там по всяко време.

След като той им каза как с години наред се е ровил под земята и е отварял заключени камери пълни със загнили документи и дебели томове, те ахнаха пред неговата дързост. Разправи им и за екзотични неща, които никога не бяха виждали, за имена като Алманах, Енциклопедия, Атлас и Съкровищници на знания, съществуващи в Речника само като имена. Марк беше изчел всички томове на легендарната Енциклопедия Британика! Възможно ли бе да разменят нещо или то да бъде дадено назаем?

— Разбира се — отвърна топло той. Така започна тяхната дружба — някъде на ръба на предпазливостта и опасността, но доминирана от умението и тайните познания, на които се наслаждаваха. Изминаха три години в нелегално четене, докато един ден Марк изчезна.

Той не беше дошъл на техните обичайни места за срещи. През цялото това време, те нито знаеха къде живее, нито къде се намира съкровището му от книги.

Марк беше потаен. Двамата продължаваха да претърсват подземните коридори на комплексите, но се страхуваха да поискат от Гласа каквато и да е информация за него.

Беше времето на Големите Игри и улиците бяха изпълнени с тълпи. Повечето хора бяха навън през цялото време — развълнувани, нетърпеливи и щастливи да се намират всред великото стълпотворение по площадите. Игрите отнемаха времето на всеки, разбира се без три часовата работа, която трябваше да положи през няколкото работни дни. През цялата седмица, Кент изразходваше силите си в претърсване на колкото се може повече площ. Клер обвиняваше себе си, че не е успяла да притисне Марк, за да разбере къде живее, ала той бе маниакално потаен.

— Представи си, че те хванат и те накарат да приказваш за мен? — възразяваше винаги на искането й.

Сега тя се чудеше какво биха направили спекторите, ако откриеха залежи на книги, като неговите. Щяха ли да го изпратят на предварително лечение или щеше да последва нещо по-лошо?

След целодневно търсене на следите му, Клер се върна в къщи, но Кент не бе там. Не се върна и същата вечер. Когато се събуди на следващата сутрин, се обля в сълзи. Той не се появи и през следващия ден.