Грегъри Бенфорд: Гласът

Тя погледна надолу във въздушната шахта. Скокът ли беше цената на всичко?

Излизаш от илюзията и изщракваш — отново се намираш обратно в пашкула. Автоматичните сензори се отдръпват назад, оставяйки лекото подбодване на целувка за сбогуване. Още веднъж чувствуваш студенината на прилепването към пашкула. След това се обръщаш и питаш:

— Хей, какво става по-нататък?

Мирф свива рамене, все още зает с разкопчаването на пломбите.

— Това е всичко, което се е случило, казах ти го.

— Може би е някаква повреда?

— Не, просто краят на куба. Би трябвало да има и друг, но този беше единствения, който намерих в онзи шкаф.

— Но как ще приключи тя? Какво ще направи? Дали не се е навела, само за да дразни?

— Откъде да зная? Ти какво щеше да направиш? Да скочиш ли?

Ю премигна без готов отговор.

— Ох, тези неща за четенето — въздъхва. — Какво наистина е това?

— Прилича ми на собствения ти тих глас в главата ти — намръщва се Мирф.

— Това истинско ли е било? Имам предвид четенето.

— Никога не съм чувал за него.

— В такъв случай не е напълно историческа истина, нали така? По-скоро е някаква фантазия.

— Възможно е. Аз никога не съм виждал такива неща по стените.

— Тя ги наричаше знаци — казва Ю и отново се замисли. — Те сигурно са се изтъркали преди много години.

— Предполагам. Не ти ли изглежда странно, да откриваш разни неща без Гласа?

Ю прехапа устната си и се замисля. Илюзията за тази жена вече се изплъзва, трудно е да се задържи в паметта. Тя би трябвало да има някаква власт над себе си с всички тези неща за четене.

— Все пак се чудя, какво е направила? — попита.

— Хей, това е само една легенда.

— Ти какво би направил?

— Не ми се налага да решавам. Казах ти, става дума само за легенда.

— Тогава защо я разказват?

— Това е стара илюзия и липсващ куб — отвръща раздразнено Мирф.

— Възможно ли е да е имало само един?

— Виж какво, аз искам илюзиите само да ме развличат, а не да ме напрягат.

— Може ли да го взема?

— Кубът ли? Разбира се.

Мирф го подхвърля. Той е любопитно тежък, полупрозрачен и със заоблени ръбове. Ю го хваща с ръка и харесва тежестта му.

Така започва тази история. Ю вече знае, че ще отидете да погледнете знаците в коридорите и за добро или за зло нещо ново ще влезе във вашия, свят и никога няма да го напусне.

© 1997 Грегъри Бенфорд

© 2000 Христо Пощаков, превод от английски

Gregory Benford

The Voice, 1997

Сканиране: vens

Редакция: ClubRipBoss

Последна редакция: Alegria

Издание:

SOS Земя

ИК „Орфия“, 2000

Редактор: Веселин Рунев

Оформление на корицата: Камея

ISBN 954–444–035–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14636]

Последна редакция: 2009-11-18 13:00:00