Грегъри Бенфорд - Гласът

— Погледни тук! — показа тя енергично към тънкия надпис. — Месото е част от плътта на животно.

— Животните са го имали, а съм чувал, че по-рано и хората.

— Твърде примитивно — отвърна Клер презрително.

— Възможно е и друго значение, на мен ми звучи като „място“, по-скоро „място за среща“.

— Нима някой е направил грешка? Да обърка звуците на една с друга дума ли?

— Някой е пожелал хората, които са в състояние да прочетат знака да се срещнат с него.

— Други читатели.

— Къде? — начумери се той.

— Може би е някакво съкращение, като „ОБЩЕСТВ ОБЛ“, например.

— Не, много е кратко — изщрака Кент с пръсти. — Спомняш ли си къде се намира авенюто на Вдишващите клони? Можеш да излезеш на балкона на Небостъргача за възстановяване и да погледнеш надолу. Гледан отгоре, той изглежда като буквата „У“.

— Тогава да отидем там.

Те се изкачиха там, наоколо нямаше никой друг. Вместо „У“, там намериха нов, груб и ръчно написан надпис, който гласеше:

Двамата се върнаха в къщи, изключиха Гласовете си и започнаха да разговарят. Много двойки се освобождаваха от присъствието на Гласа, само по време на секс. Това беше проста вежливост, макар че в сегашни дни, с появата на нови нервноактивни модели никой не беше сигурен дали наистина отсъствува.

След това започнаха да четат древни текстове с повишена скорост. Бяха намерили една дебела книга със заглавие „Страстта на мохиканите“, която Кент бе гледал по сензото. Тя я завърши първа — скоростта й на четене бе по-голяма от неговата, но в нея нямаше нищо от това, което той беше видял. Изобщо нямаше секс. Само заглеждания един в друг, дълги и тежки въздишки, ускорено биене на сърца и разни други глупости от този род. Намери ги за някакво странно суетене. Да го прочетеш изглеждаше смешно.

Те не можеха да откъснат мислите си от последния надпис. Кент беше кисел, защото изглежда и други бяха направили тяхното откритие. Той мърмореше неясно за случилото се, накрая намери извинение за да смени темата.

Клер не гледаше на това положително, все пак от гледна точка на високия морал беше добре всичко да се споделя. Четенето бе неприятно само за един човек. Защо тогава го харесваше толкова много? Читателят бе изолиран и освен Гласа, никой друг не участваше в него. Това водеше до разногласие и различия, до търкания и конфликти.

От друга страна възторгът от четенето можеше да се определи като приятна възбуда от слушането на тихи звуци от отминали епохи, беше много хубаво.

Тя беше развълнувана от перспективата за други читатели, които неминуемо щяха да дойдат на указаното място.

Мъжът, който отпуснато се мъкнеше край стълбищната площадка не бе впечатляващ на вид. Беше среден на ръст и данните от тъмночервения му кодов образец бяха изостанали с три години. Косата му стоеше на клечки, привързана с гирлянда, от които се подаваха малки разпарцаливени птички. Той не каза нищо, само им подаде лист хартия. От двете си страни беше покрит с лошо отпечатани изречения. За Клер, прочитането на първия абзац беше достатъчно.

ТАЙНОТО СЪБРАНИЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ОБЕДИНЯВА! НИЕ ПРИТЕЖАВАМЕ ТАЛАНТ, КОЙТО МАСИТЕ НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ. ТЕ ЩЕ СЕ УЖАСЯТ ОТ НАС, АКО ГО УЗНАЯТ. БРАТСТВОТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ Е ЕДИНСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ ЗА НАШАТА ИЗОЛАЦИЯ. ДА СЕ НАДИГНЕМ!

— Каква изтъркана супа от клишета! — тикна тя обратно листа в ръцете му.

— Въпреки това е истина.

— Какво искате да кажете? — попита Кент остро.

— Вие никога не знаете кога Гласът е изключен — изрече мъжът тайнствено.

— Но напечатаното от вас изглежда отвратително — каза Клер.

— По-добро, отколкото ако вие го бяхте направили — отбеляза той хапливо.

— Смисълът не е в това — каза Кент. — Вие ни потърсихте за да…

— Давай, целиш се право в целта, така ли?

Преди мъжът отново да заговори, те вече се намираха в пустинен резерват.

— Казвам се Марк — представи се той. — Датчиците на Гласа не стигат дотук, поне според моите диаграми.

— Вие инженер ли сте? — попита Клер, докато се възхищаваше на няколко дъбови дървета.

— Аз съм философ. Сам правя моите парични машинации.

— От колко отдавна четете?

— От години насам. Започнах със стари наръчници, които намерих. Рових се из тях, за да ги проумея.

— И ние правихме същото — рече Кент. — Беше трудно, без да потърсим помощ от Гласа.

— Не процедирах по този начин. Не ви ли се струва тъпо? — кимна с глава Марк.