Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Brandon. Op. cit., p. 259. Conn, H. Op. cit., p. 166. Winter, P. On the Tial of Jusus, p. 94. Всички учени, включително Брандън, Уинтър и Хаим Коен, бивш министър на правосъдието на Израел, член на Върховния съд и преподавател по история на правото, са единодушни, че не е имало такъв обичай. Той е измислен, за да се засили вината на евреите.

Brandon. Op. cit., p. 328. Както подчертава професор Брандън, всеки, заел се да установи какво е представлявал историческият Исус, трябва да започне от факта, че римляните го екзекутират за противодържавна дейност. Според Брандън преданието, че той е „юдейски цар“, отговаря на истината. Подобна титла е твърде опасна, та да бъде измислена от първите християни.

Maccoby. Op. cit., p. 216.

Brandon. Op. cit., p. 34.

Joyce. Jesus Scroll, p. 106.

Winter, P. Op. cit. p. 62. Cohn, H. Op. cit., p. 230.

Schonfield. Op. cit., p. 154.

Allegro. The Copper Scroll, p. 100. Авторът привежда доводи в подкрепа на това твърдение.

Cohn, H. Op. cit., p. 238.

The Interlinear Greek-English New Testament p. 214 (Mark 15:43, 45).

Joyce. Op. cit. Авторът твърди, че докато е бил в Израел, са го помолили да изнесе нелегално от страната един от свитъците, намерени при разкопките в Масада. Той отказал, но все пак видял свитъка. Бил подписан от „Йешуа бен Яков бен Генисарет“ и авторът обрисувал себе си като човек на осемдесет години и като последния законен цар на Израел (с. 22). В превод името означава Исус от Генисарет, син на Яков. Джойс смята, че автор на свитъка е Исус от Назарет.

Eisler. Messiah Jesus, p. 606.

Пет книги против ересите (лат.). — Бел.авт.

С този знак ще победиш (лат.). — Бел.авт.

Непобедимото слънце (лат.). — Бел.авт.

Chadwick. The Early Church, p. 125.

Goodenough. Jewish Symbols. V. 7, p. 178.

Раждане на Непобедимия (лат.). — Бел.авт.

Halsberghe. The Cult of Sol Invictus. Авторът обяснява, че този култ е въведен в Римската империя през III в. от император Елагабал. Църковната реформа на Аврелиан всъщност се свежда до възстановяване на култа към Sol Invictus в първоначалния му вид.

218 души гласуват „за“, 2 — „против“ и Синът е обявен за бог наравно с Бащата.

Едва през 384 г. епископът на Рим започва да се нарича „папа“.

Възможно е някои от тях да бъдат намерени. През 1976 г. в манастира „Св. Катерина“ в Синай бяха открити множество изключително ценни древни ръкописи. Откритието дълго време е пазено в тайна, докато през 1978 г. един германски вестник не се добира до сведенията и не съобщава за него. Сега в Британския музей се пазят хиляди древни ръкописи или части от тях, някои от които са писани през III в., включително осемте страници, липсващи в „Codex Sinaiticus“. Монасите, съхраняващи повечето материали, са допуснали до тях само един-двама гръцки учени (вж. International Herald Tribune, 27.IV.1978).

Gospel of Peter, 5:5.

Gospel of the Infancy of Jesus Christ, 2:4.

Maccoby. Revolution in Judaea, p. 129. Според автора опитът Исус да бъде изкаран противник на фарисеите цели той да бъде показан като борец срещу юдаизма, а не срещу Римската империя.

Brandon. Jesus and the Zealots, p. 327. Vermes. Jesus the Jew, p. 50. Според Върмс „зилот или не, Исус е обвинен, осъден и разпнат като такъв“.

Allegro. Dead Sea Scrolls, p. 167.

Ibid., p. 175.

Josephus. Jewish War, p. 387.

Ibid., p. 387.

Ibid., appendix, p. 400.

Eisler. Op. cit., p. 427.

Ibid., p. 167.

Irenaeus. Five Books… against Heresies, p. 73.

Коранът, 4:157. Parrinder. Jesus in the Qur’an, p. 108.

Pagels. Gnostic Gospels, p. XVI.

The Second Treatise of the Great Seth. — In: Robinson, J. Nag Hammadi Library in English, p. 332.

The Gospel of Mary. — In: Robinson, J. Op. cit., p. 472.

Ibid., p. 473.

Ibid.

The Gospel of Philip. — In: Robinson, J. Op. cit., p. 140.

Ibid., p. 135.

Phipps. Was Jesus Married?, p. 136.

The Gospel of Philip. — In: Robinson, J. Op. cit., p. 138.

Ibid., p. 139.

Ibid.

Ibid., p. 148.

Parrinder. Jesus in the Qur’an, p. 110.