Майкъл Бейджънт: Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Седмичникът „Сиркюи“ излиза от 27 май 1956 г. до своя специален брой, издаден след книжка 3 на 2 септември 1956 г. Списанието е печатано на циклостил и обикновено се състои от 2 до 4 страници. Издавано е в Су Касан, Анмас, и всеки брой започва с обръщение на Пиер Плантар. Повечето броеве съдържат подробности от събранията, свиквани, за да бъде обсъден уставът на Братството на монасите от Сион, пратен на заместник-префекта в Анмас, макар че името на ордена не се споменава нито веднъж. Всъщност повечето книжки на „Сиркюи“ на пръв поглед са посветени на ниските цени на жилищата. Организацията, издаваща списанието, е наричана не Братството от Сион, а Организация за защита на правото на евтини жилища! (Не може да се отрече, че в доста от „Документите на Братството“ е проявено известно чувство за хумор.) Същевременно обаче във въпросните броеве на „Сиркюи“ се появяват същите имена, както и в устава на Сион. В брой 8 от 22 юли 1956 г. има статия от някой си Дьофаго (посочен в устава на Сион като касиер), която е посветена на астрологията и в която авторът разяснява системата с тринайсет вместо с дванайсет зодиакални знака. Тринайсетият знак се нарича Змиеносец и е разположен между Скорпион и Стрелец.

Издаването на списание „Сиркюи“ е подновено през 1959 г. и то вече се нарича „Периодично издание за култура на Федерацията на френските сили“. Повечето броеве са се загубили. Открихме брой 2 (август 1959), брой 3 (септември 1959), брой 5 (ноември 1959) и брой 6 (декември 1959). В книгата си Матийо Паоли пише, че са се запазили и брой 1 (юли 1959) и брой 4. Освен това в „Шаривари“ се споменава и брой 8. Тоест, както личи, някой е иззел определени броеве.

Списанието помества най-различни материали, като се почне от статии за Атлантида и се стигне до хороскопи. Някои броеве съдържат политически хороскопи за следващата година, правени с компютър от Пиер Плантар. Върху четвърта корица на всички броеве има знака на организацията и печат „Плантар“.

Vazart. Op. cit., p. 271.

Paoli, M. Op. cit., p. 94.

Ibid.

Ibid., p. 94.

Ibid., p. 102.

Ibid., p. 103.

Ibid., p. 112.

Нептунов звяр, приличен на квинотавър (лат.). — Бел.ред.

Доблест (фр.). — Бел.ред.

Обръснато място върху темето на католически духовник. — Бел.ред.

Cochet. Le tombeau de Childeric Ier. Dumas. Le tombeau de Cilderic.

Според Коше (вж. Cochet. Op. cit., p. 25) Леополд Вилхелм, който освен това е и велик магистър на Тевтонския орден, си оставя двайсет и седем пчели, а останалите дава. Може би стигаме прекалено далеч в предположенията си, но си струва да отбележим, че по онова време Братството на монасите от Сион има двайсет и седем храма.

Досетихме се, че Наполеон също е свързан с тази история, покрай многото препратки в родословията, поместени в „Досиетата“, в които като източник се споменаваше изследването на някой си абат Пишон. От 1805 до 1814 г. Пишон прави родословие на династията на Меровингите от Дагоберт II до 20 ноември 1809 г, когато в Семле (Ниевр) се ражда Жан XXII де Плантар. Като източници Пишон посочва документи, намерени непосредствено след Великата френска революция. Допълнителна информация се съдържа в брошурата на Мадлен Бланкасал, издадена от Великата ложа Алпина, където на с. 1 се споменава, че абат Пишон е получил тази задача от Сиейес (служител в съществувалата от 1795 до 1799 г. Директория) и от Наполеон. По-подробни сведения ще намерите в „Златото на Рен за един Наполеон“ от Филип дьо Шеризе (вж. De Cherisey, Philippe. L’or de Rennes pour un Napoleon), съхранявана на микрофилм в Националната библиотека в Париж. Според Шеризе от изследването, което Пишон прави върху откритите кралски архиви, абат Сиейес е знаел, че потомците на Меровингите са живи, и го съобщава на Наполеон, който побързва да се ожени за Жозефина, бивша съпруга на Александър дьо Боарне, потомък на Меровингите. По-късно осиновява и двете й деца, в чиито жили тече „кралска кръв“.

След време Наполеон възлага на абат Пишон (чието истинско име според някои сведения е Франсоа Дрон) да състави пълно родословие. Освен другото иска да разбере вярно ли е, че династията на Бурбоните е нелегитимна. Коронясан е като крал на французите (а не на Франция), в което донякъде копира Меровингите, за чиито церемонии научава от проучванията на Сиейес и Пишон. Ако това отговаря на истината, значи е положил основите за една нова империя на династията. Тъй като няма деца от Жозефина, се оженва за Мария-Луиза дъщеря на австрийския император от династията на Хабсбургите, който също е потомък на Меровингите. Тя му ражда син — Наполеон II, в чиито вени тече „кралската кръв“ на Меровингите. Той обаче умира без да остави потомство. Ала бъдещият император Наполеон III, син на Луи Бонапарт и Хортензия дьо Боарне (дъщеря на Жозефина от първия й брак), също е от „кралско потекло“.