Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Филип Фландърски, изглежда, е имал достъп до някакъв „първоизточник“ за Граала, въз основа на който са написани рицарските романи и на Кретиен дьо Троа, и на Робер дьо Борон. Според проф. Лумис по всичко личи, че „В търсене на Свещения Граал“ и творбите на Робер дьо Борон се осланят на един и същ източник. Лумис смята, че Робер дьо Борон казва истината, когато пише, че се позовава на информация, почерпена от книга за тайните на Граала (вж. Loomis. The Grail, p. 233).

Barber, R. Knight and Chivalry, p. 126.

Perlesfaus, p. 359.

Ibid., p. 2.

Ibid., p. 214.

Ibid., p. 360.

Ibid., p. 199.

Ibid., p, 82.

Ibid., p. 89.

Ibid., p. 268.

Ibid., p. 12.

Von Eschenbach, Wolfram. Parzifal, p. 243.

Ibid., p. 251.

Ibid., p. 253.

Ibid., p. 129.

Ibid., p. 130.

Ibid., p. 251.

Ibid., p. 251, N 11.

Ibid., p. 252.

Ibid., p. 252.

Rahn, O. Croisade contre le Graal, p. 77. La cour de Lucifer, p. 69.

От френското „Reponse de choir“ — „Избран отговор“. — Бел.авт.

Von Eschenbach, Wolfram. Op. cit., p. 263.

Ibid., p. 264.

Ibid., p. 426.

Barral. Legendes caputiennes, p. 64.

Земя на избор, избрана земя. — Бел.авт.

Интересен е фактът, че френският град Авалон е основан по време на Меровингите. Той е столица на област, сетне на графство, което е в границите на кралство Аквитания. От този град идва името и на цялата област — Авалоне.

Greub. The Pre-Christian Grail Tradition, p. 68.

Halevi. Adam and the Kabbalistic Tree, 194, 201. Fortune. Mystical Oabalah, p. 188.

Понякога се твърди, че християнската и кабалистичната традиция са започнали да си взаимодействат едва през XV в. благодарение на писатели като Пико дела Мирандола. Но „Перлесфаус“ доказва, че това взаимопреливане датира още от XIII в. Образите в творбата съвпадат със символите, свързвани с кабалата прилагана в магията.

Queste del Saint Graal, p. 34.

Тук вероятно е повлиял и фактът, че крал Дагоберт прекарва почти цялата си младост в Британия.

Queste del Saint Graal, p. 16.

Smith. Secret Gospel, p. 14.

Ibid., p. 15.

Ibid., p. 16.

Ibid., p. 16. В евангелие от Марко момъкът с лененото платнище се появява по-късно, в глава 14:51-52. В Гетсимания, когато го предават, Исус е придружаван единствено от „един момък, обвит в платнище по голо тяло“.

В най-старите ръкописи на Светото писание, включително в „Codex Vaticanus“ и „Codex Sinaiticus“, евангелие от Марко завършва различно от варианта, който познаваме ние, с Глава 16, в която има осем стиха. И „Codex Vaticanus“, и „Codex Sinaiticus“ датират от IV в., когато за пръв път Новият и Старият завет са обединени в един том.

Maccoby. Revolution in Judaea, p. 99.

Dodd. Historical Tradition in the Fourth Gospel, p. 423.

Brandon. Jesus and the Zealots, p. 16.

Vermes. Jesus the Jew, p. 99. 10. Observer, 28.III.1971.

Observer, 28.III.1971.

Phipps. Sexuality of Jesus, p. 44.

Smith. Jesus the Magician, p. 81.

Brownlee. Whence the Gospel According to John, p. 192.

Schonfield. Passover Plot, 119, 134.

Ibid., p. 256.

Най-разпространеното предание е преразказано през 1270 г. от Яков Ворагински в неговата книга „Животът на св. Мария Магдалина“ и по-точно в главата „Златната легенда“. Преданието се появява за пръв път в писмена форма в „Животът на Мария Магдалина“ от Рабанус (776–856) — архиепископ на Майнц. За пръв път се споменава, че Йосиф Ариматейски е отишъл в Британия, в „Гластънбъри през древността“ от Уилям Малмсбърийски. Мнозина са на мнение, че епизодът е добавен по-късно в творбата на Уилям Малмсбърийски.

Vermes. Op. cit., p. 21. Авторът споменава, че в Талмуда арамейската дума за „дърводелец“ и „занаятчия“ — „нагар“, е използвана в смисъл „учен“, „начетен човек“.

Maccoby. Op. cit., p. 57. Авторът цитира Филон Александрийски, според когото Пилат „е жесток по природа“.

Cohn, H. Trial and Death of Jesus, p. 97.