Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Roux, S. Op. cit., p. 1.

Ibid., p. 2.

Ibid.

Delaude. Cercle d’Ulysse, p. 6 (V).

Guardian, 11.IX.1976.

Монсеньор Брюнон, станал непосредствено след Льофевр епископ на Тюл, твърди, че предходникът му е манипулиран (вж. Guardian, 1.IX.1976). Според Джанфранко Свидеркоши, представен в „Таймс“ като опитен кореспондент, добре запознат с проблемите на Ватикана, папата е наясно, че „монсеньор Льофевр играе, макар и прикрито, по свирката на други хора“ (вж. The Times, 31.VIII.1976).

Guardian, 30.VIII.1976. Заинтригувани, писахме на отец Питър Морган с молба да ни даде някакви разяснения. Той обаче не ни отговори.

Разполагаме единствено с копие от статията, където не е посочен източникът, и не можем да установим за кое списание става дума.

Според последната информация, с която разполагаме, са се върнали във Франция.

Le Charivari, N 18.

Старият устав е заведен в префектурата на 7 май 1956 г. Според брой 2 на „Сиркюи“, излязъл на 3 юни 1956 г., същата седмица се е състояло събрание, на което уставът е бил обсъден. Уставът, подписан от Кокто, е с дата 5 юни 1956 г.

Bonne soire, N 3053, 14.VIII.1980.

Докато пишехме книгата прегледахме огромно количество трудове, стари и съвременни, посветени на родословията на различни благороднически семейства. Никъде обаче не открихме да се посочва титлата на Плантар дьо Сен Клер. Това не значи, разбира се, че претенциите му са безпочвени, още повече че, както подчертава самият той, те векове наред са били държани в тайна.

Le Charivari, N 18.

В края на най-значителното произведение на Дьо Сед — „Тамплиерите са сред нас“ (вж. De Sede. Les Templires sont parmi nous), има раздел, озаглавен „Гледната точка на един езотерик“. В него е поместено голямо интервю с Пиер Плантар дьо Сен Клер, в което Дьо Сед не само задава редица въпроси, но и набляга, че Плантар е безспорен капацитет по темата. Плантар явно е помогнал на Дьо Сед и в написването на книгата за Рен Льошато. Докато снимахме за Би Би Си филма „Изчезналото съкровище на Йерусалим?“, получихме от издателите на Дьо Сед огромно количество илюстративен материал, който авторът е използвал в книгата си. Върху опакото на всички снимки имаше печат „Плантар“, което иде да подскаже, че материалът е собственост на Плантар, а той го е предоставил на Дьо Сед.

Le Charivari, N 18.

Ibid.

Ibid., p. 53.

Плантар ни предостави нотариално заверена декларация, подписана от известен член на Почетния легион, офицер във френското съпротивително движение по време на Втората световна война. В декларацията той посочва, че от 1941 г. Пиер Плантар е издавал нелегално списанието „Венкр“, орган на Съпротивата, и че от октомври 1943 г. до февруари 1944 г. е бил държан от Гестапо в затвора във Френ. Декларацията е заверена нотариално на 11 май 1953 г.

Оказа се доста трудно да проверим доколко тази информация е достоверна. Първо, през войната различни групировки, участвали в съпротивителното движение, издават списания с едно и също име — „Венкр“. Явно обаче става въпрос за изданието на Местния комитет на Националния фронт за борба за независима Франция: в Националната библиотека в Париж се пази един брой от него, излязъл през април 1943 г. Издаден е в Сен Клу, Париж.

Обърнахме се към архива на Въоръжените сили на Франция с молба да получим по-подробни сведения каква е дейността на Плантар по време на Съпротивата. Получихме отговор от Министерството на отбраната, в който се казваше, че информацията е поверителна.

Vazart. Abrege de l’histoire des Francs, 271–272. Втората бележка под линия на тези страници съдържа текста на писмото на генерал Дьо Гол.

Получихме тази информация в личен разговор с Жан-Люк Шомьой. Първо потърсихме Паоли в швейцарската телевизия, тъй като знаехме, че докато е пишел книгата си, е работел там. Административният директор на радиото и телевизията на Романска Швейцария ни каза, че Паоли е напуснал през 1971 г. и доколкото знаел, е започнал работа в израелската телевизия в Тел Авив. За нещастие не успяхме да открием нищо повече.

Paoli, М. Op. cit., p. 86.

Списание „Сиркюи“, някои броеве от което се пазят във Версайския филиал на Националната библиотека, илюстрира чудесно колко мъгляво е описана тази история.