Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Папюс е роден в Испания на 13 юли 1865 г. През 1887 г. става член на Теософското дружество, но през 1888 г. го напуска, за да основе свое общество — Мартинисткия орден. Същата година заедно с Педалан и Станислас де Гуайта е сред учредителите на Кабалистичния орден на Розата и Кръста. Година по-късно пак с тях и с Вилие дьо Лил-Адам започва да издава „Инисиасион“. През 1891 г. в Париж е учреден „върховен съвет“ на Мартинисткия орден, в който Папюс е велик магистър. Горе-долу по същото време той помага на Доанел да основе Гностическата католическа църква. През 1895 г. Доанел се оттегля и заминава за Каркасон, оставяйки църквата на грижите на Папюс и на нейния патриарх. Същата година Папюс става член на Ордена на Златната зора, по-точно на ложата му Ахатор в Париж. През последното десетилетие на миналия век е близък с Ема Калве. През 1899 г. един от най-добрите му приятели, Филип дьо Лион, отива в Русия и основава в императорския двор мартинистка ложа. През 1990 г. Папюс също заминава за Санкт Петербург и става довереник на царя и царицата. Посещавал е Русия най-малко три пъти, като последния път отива в Санкт Петербург през 1906 г., когато се запознава и с Распутин.

По-късно става велик магистър на Ordo Templi Orientis във Франция и на Ложата на Мемфис и Мизраим. Умира на 25 октомври 1916 г.

Nilus. Protocols. До 60-те години на нашия век книгата е преиздавана около осемдесет и три пъти, което иде да покаже колко силен е антисемитизмът във Великобритания. В каталога на издателството — „Бритънс Пъблишинг“ (сега клон на „Огъстин Пъблишинг“, специализирано в издаването на католическа литература), откриваме и заглавия като „Ритуални жертвоприношения при евреите“ (цена 3 пенса), „Евреите и трафикът на бели роби“ (цена 2 пенса).

Повече за „Протоколите“ вж. Cohn. Warrant for Genocite; Bernstein. Truth about the „Protocols“, където в пълен превод са посочени всички техни предполагаеми източници. Традиционният антисемитски вариант е изложен с подробности в „Реките текат на изток“ от Фрай (вж. Fry. Waters Flowihg Eastward), едно твърде противоречиво издание, в което наред с другото е поместена снимка, „доказваща“, че Николай II е убит от евреин кабалист по време на ритуал. Наистина е изумително, че през 1965 г. могат да се появяват такива неграмотни писания!

Nilus. Op. cit. N 13.

Ложата на Мемфис и Мизраим.

Nilus. Op. cit. N 24. Тази фраза липсва в някои от по-ранните издания на „Протоколите“.

Ibid. N 24.

Писмен паметник, чийто първоначален текст е заличен, за да се използва повторно пергаментът. — Бел.ред.

Blancasall. Les descendants, p. 6.

Вж. предговора на Пиер Плантар дьо Сен Клер към новото издание на „Истинският език на келтите“ от Буде (Boudet. La vraie langue celtique. 1978).

Chaumeil. Op. cit., p. 136.

Rosnay. Le Hieron du Val d’or.

От френското Val d’or — златната долина, и Orval — Орвал. — Бел.ред.

Chaumeil. Op. cit., p. 139.

Филип дьо Шеризе, съратник на Пиер Плантар дьо Сен Клер, написва алегоричен „роман“, озаглавен „Окръжност“ (на френски „Circuit“, както се казва и издаваното от Плантар списание). Сюжетът му обхваща събития от времето на Атлантида до Наполеон. Състои се от 22 глави, всяка от които е озаглавена с името на някоя от най-силните карти таро. Запазил се е един-единствен екземпляр, който се съхранява във Версайския филиал на Националната библиотека в Париж. В една от частите се разказва историята на двама символични герои: Шарло и Магдалина, които намират в Рен Льошато някакво съкровище (вж. Chaumeil. Triangle d’or, p. 141).

Prieure de Sion, Statures. Articles NI, NII. Уставът на Братството на монасите от Сион е получен от заместник-префекта на Сен Жюлиен ан Жонвоа на 7 май 1956 г. и е заведен под входящ номер КМ 94550.

Midi Libre, 13.II.1973.

Myriam. Les Bergers d’Arcadie. — Le Charivari, N 18.

Lobineau, Henri. Dossiers secrets, p. 1.

Ibid.

Ibid.

Roux, S. L’affaire de Rennes-le-Chateau. В друга част на „Тайните досиета“ има страница, написана от някой си Едмон Алб, който посочва, че С. Ру всъщност е абат Жорж от Нант. В своята книга „Скритата страна на една политическа амбиция“ Матийо Паоли твърди същото (вж. Paoli, Mathieu. Les dessous d’une ambition politique, p. 82). Абат Жорж от Нант оглавява организацията Католическа контрареформация от XX в. и написва пространен трактат „Liber Accusationis in Paulum Sextum“, в който отправя множество нападки срещу папа Павел VI и го обвинява в ерес. Абатът явно е сподвижник на М. Льофевр. Беше ни любопитно защо никой не оспорва твърдението, че С. Ру и абат Жорж са едно и също лице, писахме на абата като приложихме цитата от книгата на Паоли, помолихме го да го коментира и го попитахме дали това е вярно. Абат Жорж ни отговори, че от време на време заради посочената от нас книга и други му задават същия въпрос и че той само ще повтори: нямал нищо общо с никакъв С. Ру. После добави: „Това са небивалици. Как може да ги взимате на сериозно?“