Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Ponsich. Le Conflent, p. 244.

Рицарски песни (фр.). — Бел.ред.

Vaissete. Histoire generate de Languedoc. V. 2, p. 276.

Vaissete. Op. cit., V. 3, p. 4.

За пръв път това предание е записано през 1686 г. от д-р Плот, който в своята „Истинската история на Стафордшир“ разказва за франкмасонството (вж. Dr Plot. Natural History of Staffordshire, p. 316).

През 1190 г. името на херцогството на Годфрид Булонски — Долна Лотарингия, е променено и неговите владетели започват да се наричат херцози на Брабант, с други думи, херцогинята на Брабант всъщност е херцогиня на Булон.

Във Франция за най-меродавни се смятат родословията на Анселм в неговата „Историята в родословия и хронология“ (вж. Anselm. Histoire genealogique et chronologique. V. 4, p. 247), където историята на владетелите на Булон е изложена най-подробно. Бъркотията започва с дядото на Годфрид — Юсташ I, граф на Булон. Не се споменава кой е баща му, посочени са само майка му Аделина и вторият й съпруг Ерникюл, граф на Булон. Ерникюл осиновява невръстния Юсташ и го прави свой наследник. Никъде в историята не се казва кой е истинският му баща. В „Тайните досиета“ (вж. Lobineau, Henri. Op. cit., planche N 2, 900–1200) като негов баща е посочен Хуго де Плантар Дългоносия, който според абат Пишон е убит през 1015 г.

Изчезналите крале (фр.). — Бел.ред.

Graves, Robert. White Goddess, p. 271.

Пълният текст гласи следното:

„Един ден потомците на Вениамин напускат земите си. Някои остават. След две хилядолетия крал на Йерусалим става Годфрид IV, който основава Ордена от Сион. Тъкмо тайнството на това чудесно предание, което краси историята, както и на архитектурата на един храм, чийто връх се губи в безбрежността на пространството и на вечността, е искал да изрази Пусен в своите две платна — «Аркадийски овчари», тъкмо в тях е заложена загадката на съкровището, над която селяните и овчарите, потомци на гордия сикамбец, размишляват върху «et in arcadia ego» и цар «Мидас». 1200 години преди нашата ера — важен факт са пристигането на израилтяните в Обетованата земя и това, че те постепенно се настаняват в Ханаан. В Библията, във Второзаконие, глава 33, за Вениамин е казано: «когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му.» А в Книга на Иисус Навин, глава 18 е казано, че в дела на Вениаминовите синове сред четиринайсетте града със селата им е: Иевус, иначе Йерусалим с трите върха на триъгълника: Голгота, Сион и Витания. И накрая в Книга Съдии Израилеви, глава 20 и 21, е казано: «Никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена… Народът пък жалеше… задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.» В своите «Буколики» Вергилий, който е познавал тайните на боговете, повдига булото на загадката, обгърнала Аркадия: «Tu procul a patria (nec sit mini credere tantum). Alpinas, a, dura, nives et frigora Ruheni me sine sola vides. A, te ne frigola laedant! A tibi ne teneras glacies secet aspera plantas!»“

„Шест врати или печатът на Звездата, ето какви са тайните в свитъците на абат Сониер, кюре в Рен Льошато — знаел ги е и великият мъдрец Пусен, когато по молба на папата рисува своята творба; надписът върху надгробната плоча е същият.“ (Вж. Lobineau, Henri. Dossiers secrets, planche N 1, 400–600.)

Graves, Robert. Greec Myths. V. 1, p. 203. N 1.

Michell. Sparta, p. 173. Спартанците почитат и Артемида, и Афродита като богиня на войната. Втората често има функциите на Ищар, или Астарта, от което личи, че култът вероятно е повлиян от семитските вярвания.

Библия. Втора книга Макавейска, 5:9.

Пак там. Първа книга Макавейска, 12:21.

„Семитски“ е термин, въведен за пръв път от германския учен Шльозер, който през 1781 г. обозначава с него група родствени езици. Говорещите тези езици са наречени „семити“. Коренът на думата идва от името „Сим“, сина на Ной. Ако във въпросната планина наистина е имало еврейска община, тя вероятно се е наричала „планината на Сим“. Възможно е обаче и думата да не е свързана със Стария завет. На латински „semita“ значи пътека и не е изключено „семит“ да е производно на нея.

Възможно е те да са имали някаква връзка с Ото Ран. (вж. Глава втора).

Филип Фландърски често ходи в Шампания и през 1182 г. безуспешно предлага брак на овдовялата преди година Мари дьо Шампан, дъщеря на Елеонора Аквитанска. „Сказание за Граала“ вероятно е писано някъде по това време. Владетелите на Елзас и на Лотарингия са сродени чрез бракове. След смъртта на брат си през 1048 г. Жерар от Елзас пръв наследява титлата „херцог на Горна Лотарингия“, която днес се нарича само Лотарингия. Оттук нататък всички херцози на Лотарингия посочват него като основоположник на рода.