Александър Беляев - Златната планина

— Здравейте — каза той на руски. — Чужденец сте, нали? Аз не греша. Моля ви, седнете. Ей сега ще запаля печката да се изсушите. — Младежът се засмя. — Но ние още не се познаваме. Казвам се Микулин.

„Нима този младеж е способен да преобрази света?“ — помисли си Клейтън, като разглеждаше лицето на Микулин. Той действително изглеждаше много млад. Високото чело и най-вече очите — големи, сини, бистри и същевременно умни — привличаха особено вниманието. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тези очи.

— А аз съм Клейтъ… — една гръмотевица избоботи тъкмо навреме… — Клейн. Американец съм, турист, по-точно, скитник по рождение. Обиколил съм петте континента и бях направо поразен, когато попаднах в Алтай. Да си призная, не съм очаквал да видя тук такава красота.

— Но как сте минали… през блатото? — попита Микулин.

— Един ловец ме преведе. Той каза, че това е най-краткият път за китайската граница, накъдето съм тръгнал. Водачът ми се разболя по пътя и се върна, а аз продължих сам и ето… неочаквано се натъкнах на вашата ферма. Вие тука, както се вижда, добре си живеете. Когато идвах насам, ме задминаха една амазонка, конник и меченце, което за малко не застрелях, защото ми се стори, че гони хората.

Микулин се разсмя.

— Това е Альонка, Елена Лор, химик и мой помощник, ездачът е Ефим Грачов, лаборант, а мечката се казва Федка. Представям си колко би се огорчила Альонка, ако бяхте застреляли мечката й.

— А вие какво правите тук, в този пущинак? — попита Клейтън, който се правеше на наивен турист.

— О, ние тук тласкаме напред науката! — отвърна Микулин със закачливо-сериозен тон. — Видяхте ли моите мълнии? Аз ги „осолявам“, събирам в запас, както воденичарят събира водата.

Без да прекъсва разговора, Микулин донесе един железен сандък, който се оказа електрическа печка, опъна шнура, включи щепсела и скоро Клейтън се стопли.

— Ето, виждате ли как науката ни отоплява! Сега навън е топло и вие бихте изсъхнали на слънчице, но така, слава богу, е по-бързо. Почакайте, ще пусна и вентилатора за топъл и сух въздух и след пет минути ще бъдете сух като в сахарска жега. Мълнията ми дава енергия за осветление, отопление и научни опити. Аз акумулирам небесния огън. „Най-загубената“ мълния от десет хиляди ампера за една стотна от секундата дава енергия не по-малко от седемстотин киловатчаса. За един месец над къщата паднаха сто гръмотевици. Това ми дава седемдесет хиляди киловатчаса. Не е лошо, нали? Изобретих такива гръмопроводи, които привличат тука мълниите едва ли не от цял Алтай и аз ги вкарвам като зверове в клетка в малки акумулатори.

— А те не са ли опасни за вас? — попита Клейтън.

— Разбира се. През хиляда седемстотин петдесет и трета година в Петербург по време на опит е бил убит от мълния академик Рихман 3 3 Георг Вилхелм Рихман (1711–1753) — руски физик. Слага начало на изследванията на електричеството в Русия и въвежда количественото измерване. Заедно с М. В. Ломоносов изследва атмосферното електричество; загива от мълния. — Б.пр. . При най-малката неизправност — край. По-добре да няма никакъв гръмоотвод, отколкото да поставиш лошо конструиран. В това отношение нашите прадеди са били почти прави, като са се страхували да поставят гръмоотвод. Четох някъде, че някой си Бисери де Буавал от френското градче Сен Омар поставил върху покрива на къщата си гръмоотвод като меч, насочен към небето и закрепен за кълбо, а кълбото било прикрепено за метална пръчка. Това било през хиляда седемстотин осемдесет и трета година. Предизвикателният вид на гръмоотвода оскърбил религиозните чувства на сеномарци. Нали това било почти предизвикателство към небето, обявена война на господ бог. Когато пък гражданите видели танцуващите езичета на небесния огън и сгромолясващата се мълния, те изпаднали в ужас. Божият гняв можел да изгори малкото френско градче като Содом и Гомор 4 4 Содом и Гомор — от библейската митология. Два града близо до устието на река Йордан яли на западното крайбрежие ма Мъртво море, чиито жители потънали в грехове и затова били изпепелени с огън, изпратен от небето. — Б.пр. . Кметът предявил иск срещу Висери де Буавал да снеме способния да предизвика пожар гръмоотвод. На този процес като защитник на собственика пледирал един млад адвокат — тогава още двайсет и пет годишният Робеспиер. Това име естествено ви е познато? Този нашумял във Франция процес направил известен Робеспиер. Той спечелил блестящо делото и „защитил“ гръмоотвода. Процесът изиграл немалка роля за разпространението на гръмоотвода.