Александър Беляев: Златната планина

„Защо Микулин е отишъл в Алтай? Защо ние, американците, трябва да го търсим? Откъде Дод знае, че Микулин е жив…“ — размишляваше Клейтън.

— Микулин има приятел в Англия — продължи Дод. — Казва се Гибс. Той е американец, млад учен, дошъл на специализация в Англия. Гибс и Микулин — двама физици, и двамата са работили в една лаборатория. Накрая двамата изучили строежа на атома и се мъчели да осъществяват отдавнашната мечта на човечеството за превръщане на елементите. Но Микулин бил по-талантлив от Гнбс. Откровено да си кажем, като забравим националното самолюбие: Микулин е гениален, а Гибс — с една степен по-високо от обикновен научен работник. Микулин напреднал много и според Гибс бил съвсем близко до решението на задачата. Може би Микулин още тогава е разрешил теоретически тази колосална задача. Веднъж, в момент на откровение — слушайте ме внимателно, — Микулин казал на Гибс, че той, Микулин, ще продължи работата си в родината.

„Но, за да завърша по-скоро труда си, ми е необходимо пълно уединение — казал Микулин. — Не мога да се съсредоточа, когато из лабораторията ми сноват лаборанти, студенти и дори както е тук, при вас, покровители на науката. Аз съм сибиряк, родом от Семипалатинск, недалеч от дивната руска Швейцария — Алтай. Зная едно кътче, южно от Рахмановските извори, близо до китайската граница. С прекрасен планински климат, пълно усамотение, тишина и покой. Ще отида там с един или двама помощници и нека светът ме забрави до времето, когато… когато ще го преобразя!“

— Повярвайте, Клейтън, че тези думи не са празно самохвалство. Микулин наистина може да преобрази света, ако само му се удаде да осъществи онова, над което са си блъскали главите много учени. Представяте ли си какво значи да превърнеш един елемент в друг? Това значи от тухли, павета и пясък да направите най-чисто злато, от дърво — коприна, от стъкло — диаманти, от диаманти… паста за зъби, с една дума, взимате два каквито и да било предмета я ги превръщане от един в друг. Такъв човек трябва да е всемогъщ. Нещо повече. Микулин обещава да освободи и използува вътрешноатомната енергия. А това изобретение може да преобрази света. В ръцете на този човек, болшевик, ще се окаже почти свръхестествена сила. Той ще започне да снабдява своето правителство с цели вагони злато. И как ще свърши това? С обща златна „инфлация“, пълно обезценяване на златото, обща криза в капиталистическите страни, банкрут, работнически вълнения. Да се борим със Съветска Русия? Но нима може да се бориш със страна, която ще стовари върху врага бясна природна сила — милиарди, — не конски, а адски сили, криещи се във всяка песъчинка! Разбирате ли какво ще стане?…

Да, Клейтън разбираше. Той чувствуваше как сърцето му се смразява. Но мисълта не искаше да се примири с ужасната съдба на един обречен свят. Може би не всичко е изгубено, може да има някакъв изход?…

— Златото може да се замени с друг метал, например със сребро или някакви редки метали — каза Клейтън. — Впрочем, извинете, говоря, без да мисля. Нали Микулин може да добие всякакъв метал, всякакво вещество…

— Така е — кимна Дод. — Сега, надявам се, разбирате защо се интересуваме от Микулин. Гибс, когато се върнал от Англия като истински патриот, сметнал за свой дълг да направи доклад до един член на правителството и неколцина финансисти. Отначало те не обърнали внимание на тази информация. Но когато научили, че Микулин е изчезнал от Ленинград, наистина се разтревожили. На официалните запитвания получихме отговор, че Микулин уж заминал на експедиция. Ние, естествено, не повярвахме. Докато Микулин работеше в Ленинград пред очите на всички, той не беше толкова страшен; всичките му изобретения начаса ставаха известни. Дори да направеше откритие, биха се възползували и други страни, и по такъв начин силите щяха да се уравновесят. Но това „бягство“ на Микулин навежда на много сериозни размисли…

Клейтън нервно стана и закрачи от единия до другия край на стаята.

— Достатъчно! Всичко ми е ясно. И така, какви са най-близките ми задачи?

— Отивате в Алтай да търсите Микулин, ще се помъчите да проникнете в неговата лаборатория, като спечелите доверието му, и да узнаете дали е получил изкуствено злато.

— Но как ще го намеря с такъв неопределен адрес „Алтай, южно от Рахмановските извори, до китайската граница“?

— А как Стенли е намерил Ливингстън 2 2 Дейвид Ливингстън (1813–1873) — английски мисионер и пътешественик, изследовател на Африка. От 1840 г. направил редица дълги пътешествия из Южна и Централна Африка. Изследвал басейна на река Замбези, езерото Няса, открил водопад Виктория, езерото Ширва и Бангвеоло, а също и река Луалаба, изследвал езерото Танганика. — Б.пр. Стенли Хенри Мортън (1841–1904) — псевдоним на Джон Роулъндс, американски журналист и изследовател на Африка. През 1871–1872 г. Стенли като кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ участвувал в търсенето на смятаната за загинала експедиция на Линвннгстън и я намерил. Заедно с Ливингстън изследвал езерото Танганика. — Б.пр. ? Стенли имал още по-кратък адрес: Африка — и толкова. Не можахме да научим повече нищо. И без това нямаше да ни кажат адреса, а разпитването само би събудило подозрение. Нали нашите цели… не са съвсем мирни и затова трябва да бъдем предпазливи. Както виждате, не ви повиках дори в хотела, а избрах това частно жилище на напълно сигурен човек.