Грег Беър: Кралицата на ангелите

Литвид 21. Мрежа 1. Дейвид Шайн. Принудени сме да съкратим обема на материала, защото в момента АСИМП предава само цифри, които биха заинтригували единствено най-запалените ни зрители. Любопитно е стихотворението, написано от АСИМП до неговите конструктори като част от диагностичен преглед от преди около четири месеца. Второто е също от АСИМП и е от времето, когато станцията напусна границите на слънчевата система. По това време тя все още функционираше под човешка матрица.

„Мозъкът на АСИМП се състои от биологична и машинна част. През времето, когато машината се придвижваше през празното пространство чрез плазмени ускорители, действащи на принципа на взаимодействието материя-антиматерия, тя беше командвана от най-обикновен, издръжлив на радиация неорганичен компютър. След като плазменият етап от придвижването приключи, тя навлезе в тих режим, който ограничаваше дейността й до минимална системна поддръжка и инсталиране на ретранслатори. През този период, както вече споменах, АСИМП не представляваше нищо повече от компютър, изпълняващ редица малки експерименти. Няколко месеца преди етапа «Превъзмогване на натрупаното ускорение», на станцията й беше позволено да включи малък генератор на ядрен синтез с размери малко по-големи от тези на човешки палец. Отделената от него топлина бе достатъчна да започне работата на наноединиците. Скоро след това те изградиха огромните, но много леки криле от суперпроводима материя. Врязвайки се в магнитните полета на галактиката, тези криле действаха като ротор на невероятен електромотор. Огромната електрическа енергия бе употребена за унищожаване на плазмения двигател, намиращ се на борда. Милиардите микроскопични машини бяха свършили идеално работата си, превръщайки го в ситен прах. Остатъкът от тази енергия трябваше да послужи за по-нататъшното използване на тези фини отпадъци като средство за убиване на скоростта, чрез изпращането им срещу посоката на движение на станцията.

Според закона за запазване на енергията врязването на крилете на станцията в галактическите магнитни полета само по себе си би довело до значително намаляване на скоростта, без да се налага използването на допълнително гориво. Електричеството, събрано от крилете на станцията, беше повече от достатъчно, за да бъде преодолян студът на междузвездното пространство. Въпреки това АСИМП изчака приближаването на Алфа Кентавър В, за да започне процеса по изграждането на биологичната си мислеща система.

В момента тази сложна и деликатна система се намира в последните фази от своето развитие. Новият органичен мозък на АСИМП ще замени стария, който спря да работи малко преди станцията да напусне слънчевата система, като загаси плазмените си ускорители.

Неотдавна главният програмист на АСИМП заяви, че е способен да определи с точност дали едно стихотворение е писано от органичен или неорганичен мислещ механизъм. На вашето внимание предоставяме двете стихотворения, така че ще можете сами да проверите своите способности.

Въпреки че току-що прочетеното стихотворение за мнозина може да изглежда прекалено явно послание, доктор Аткинс предупреждава, че в случая не се касае за дълбоко символични стихове, отразяващи душевното състояние на АСИМП. Сега вижте и второто:

Може би не бихме нарекли това стойностна лирика, но като се има предвид кой е авторът, не е никак зле. Зрителите, които смятат, че могат да отгатнат кое от двете принадлежи на машина, нека да го сторят по телефона, изписан на екрана. След един час ще ви представим на живо резултатите от това допитване.“

— Още сме много далеч от края на този списък. Едни и същи случаи се потвърждават векове наред… Престъпленията на тези тримата не са ми известни — рече контрольорът.

— Това са господата Хирам Съпърстейн, Клаус Шилер и Мартин Борман.

— Да. Господин Борман си го спомням. Вие не сте тук за първи път, нали?

— Да — отвърна Борман.

— По дело за престъпления срещу себеподобните?

— Да.

— По какво обвинение ще отговаря днес?

— По същото, разбира се — отвърна чиновника.

— А другите двама? И те ли са отсега?