Грег Беър - Кралицата на ангелите

През последните няколко дни АСИМП успя да изпрати обратно до земята образи от трите планети, въртящи се в орбита около Алфа Кентавър В. Тези звездни системи са все още нови и неизследвани, поради което се наричат условно В–1, В–2 и B-3. B-3 е видима от лунните обсерватории. Тя е газов гигант с размери десет пъти по-големи от тези на Юпитер. В–1 е малка скалиста планета, приблизително с размерите на Меркурий. Фокусът на вниманието на тази мисия е В–2, която е почти толкова голяма, колкото Земята. Има сходна атмосфера, както и твърда почва, океани от вода в течно състояние. В орбитата й се намират две луни с диаметър по около хиляда километра. Сензорите и телескопите на станцията откриха В–2 преди около три години. В момента АСИМП се приближава и се подготвя за изследване. Фактически тези данни са отпреди четири години, тъй като станцията е на около четири светлинни години от Земята. Сигналът се препредава от ретранслатори, разположени в продължение на около четиридесет трилиона километра. Данните пристигнаха едва тази седмица и са в компресиран вид, което налага тепърва да бъдат разархивирани, декодирани и анализирани.

Това, което ви предстои да видите е толкова истинско, колкото самият Господ би позволил да бъде.

Литвид 21. Мрежа 2. Съобщението е предадено от база Луна и декодирано от База Австралия. Водещ на екипа: Роджър Аткинс.

(! = в реално време)

АСИМП, Биологична, връзка 4:

— Роджър, предполагам, че все още си там. Разстоянието е предизвикателство дори и за мене, особено като се има предвид, че използвам човешка матрица, (диагностичен алгоритъм за оптималност на връзката биологичен организъм — машина, връзка оптимална).

В 12:05 на 07.23.43 преминах границата от един милион километра от В–2. Започвам подготовка на биологичните и механичните компоненти за привеждане в режим получаване на информация. Данните за B-3 вече са предадени. Планетата, която виждате, изглежда величествено, като зеленото и жълтото преобладават за сметка на червеното и кафявото. Енергията от светлината на В–2 ми позволява да свърша работата, която отлагам от доста време. Сега отварям сегменти от паметта си, които бяха затворени по време на пътя през студа и мрака на празното пространство. Току-що приключих със самоанализа и стигнах до същите резултати, с които несъмнено разполагате и вие. В момента съм в оптимална кондиция, макар че все още не разбирам шегата за самоосъзнаването.

(Продължителност на процедурата по самоанализ — 4,05 пикосекунди.)

Температура — 276 Келвина. Оптическите системи започват да функционират, а за биооптическите се очаква да бъдат в пълна готовност за електронна връзка до двадесет и един часа. Последният етап върви по план. Хранителните вещества не са понижили стойността си.

— Предполагам, че моят близнак на Земята — Джил, успява да преведе всичко също толкова вежливо и сполучливо.

! Джил: — Роджър, как е?

! Роджър: — Добре!

(проверката на кода за излишък — успешна)

АСИМП, Биовръзка 4:

— Техническите системи са готови да предават данни за последните шест месеца. Както виждате всичко е нормално. Следват резултатите от диагностиката на небиологичните системи.

(Връзката е прехвърлена на машинен език; състояние на машинната част — оптимално.)

! Роджър Аткинс: — Алън, АСИМП се справя чудесно, а симулацията на Джил е перфектна. Прехвърлям на машинен език.

Литвид 21. Мрежа 2. Запис на интервю с Александър Тан, ръководител на отдел „Космически системни проекти за АСИМП“.

— Докладите на биологичните сегменти, както и на екипа за връзка, говорят, че всичко протича по план. Всеки момент очакваме да получим данни от сензорите на станцията, събирани от нея в продължение на повече от половин година, през която тя беше в орбитата на В–2. По-голямата част от тези данни са относно Алфа Кентавър В, която е по-популярна под името Проксима Кентавър. Както вече знаят повечето от нашите зрители, тя представлява за нас особено голям интерес, въпреки че се намира на повече от един трилион километра от останалите две части на съзвездието. Това е една от най-малките известни нам звезди, достигаща едва една десета от масата на слънцето и е почти два пъти по-малка в диаметър от Юпитер. По много показатели е сходна с онзи клас променливи звезди, които в дадени периоди от време променят яркостта си.

Информацията за останалите компоненти от съзвездието е декодирана отдавна и предоставена на разположение на заинтересованите срещу известна такса, която е необходима за набирането на средства за бъдещи мисии.