Грег Беър: Кралицата на ангелите

— Каква прекрасна група! — установи тя, вперила поглед във верните си последователи. Сияеше. Покритото с бръчки лице излъчваше съчувствие и добро настроение, въпреки че всъщност не се усмихваше, просто това беше нормалното й състояние.

— Моля, извинете ме за закъснението. За мен винаги е удоволствие да ви видя.

— Ричард току-що е бил на мястото, където е извършено престъпление — сподели Надин.

— Наистина ли! — възкликна мадам и се усмихна на Леели Вердуго.

— Бях разпитан от най-фантастичната жена, която съм виждал. Черна като въглен, но лишена от всякакви негроидни черти. Мисля, че в началото възнамеряваше да ме обвини в извършеното престъпление или най-малко в престъпна небрежност заради факта, че не съм преценил достатъчно добре нуждата на Емануел от терапия. По едно време вече си мислех, че някакъв по-тъмен вариант на Темида е дошъл да постави делата ми на везните.

— Моля те, разкажи го пак, защото ми се струва, че съм изпуснала нещо интересно.

Без усилие няма слава. Светът е груб, а всичко, което научаваме, идва от собствения ни опит. Измъчваме се един друг непрекъснато. Принадлежността към расата прилича на киселина, затворена в метален улей, която го разяжда. А ние се надяваме.

Според легендите крайбрежието на Калифорния някога е било прашна пустош, населявана от древни индиански племена, испанци, метиси и иглолистна растителност. В момента територията от Биг Сър до върха на Баха беше гъсто населена с хора, живеещи в различни колонии, свързани от безброй километри магистрален път. Градчетата Ла Хола и Дел Мар граничеха с базата на Калифорнийския университет в Сан Диего. Те гъмжаха от възхваляващи миналото консерватори, предпочитащи простотата на вече загърбена епоха пред лукса на новото. Едновремешните резиденции на богати доктори, бизнесмени и адвокати бяха отдавна напуснати от предишните си собственици, предпочели модерните луксозни квартали — Монументите. Сега крайбрежните градчета бяха убежище на недооценени учени.

Известният и всесилен професор доктор Мартин Бърк току-що беше загърбил предишния си живот в лоното на висшето общество и бе предпочел скромното съществувание в равнината. Съвсем наскоро се бе нанесъл в този не така разорително скъп апартамент сред хълмовете на Ла Хола. Сега седеше, очаквайки поредното включване на съобщения от АСИМП в Литвид мрежата. Беше обзет от апатия до такава степен, че едва намираше сили да вдигне телефона. Стори го едва при третия звън. Намали звука докрай и се протегна, за да се увери, че видеото на телефона е изключено. След това даде разрешение за връзка и машината го изпълни.

— Ало — гласът му беше дрезгав, приличаше на глас на шейсетгодишен мъж, въпреки че беше едва на четиридесет и пет.

— Мартин Бърк, моля — прозвуча отсреща приятен, но агресивен мъжки глас.

— На телефона — рече Мартин, като преди това се изкашля.

— Господин Бърк, разбрах, че сте работили в Института за Психологически Изследвания.

— Така ли? — „Звучи като журналист“ — помисли си Мартин. — Нямам нищо общо с…

— Не, разбира се. Господин Бърк, аз се казвам Пол Ласкал, не съм журналист и не се интересувам от скандалите относно Рафкайнд. За мен е важно какво знаете за ИПИ и дали ще мога да разговарям лично с вас.

Пред очите на Мартин се изниза поредната симулация на мисия на АСИМП. Гласът на четеца беше приглушен, но той видя разперените панели за намаляване на скоростта, които се прибраха с нереална скорост и станцията изчезна зад втората планета от Алфа Кентавър В.

— Последното нещо, за което искам да говоря сега е ИПИ — отвърна Мартин. — Откъде имате телефона ми?

— Аз съм представител на господин Томас Албигони — отвърна Ласкал, очаквайки реакцията на събеседника си при споменаването на това име. След като не стана свидетел на такава, той спокойно продължи: — Карол Нюман ви препоръча и ми даде вашия номер. Според нея вие можете да ни помогнете.

— Не виждам как. От една година вече не съм на работа там. Какви са отношенията на госпожица Нюман с господин Албигеси?

— Албигони! Господин Албигони. Тя беше личен терапевт на дъщеря му, както и нейна приятелка. Чувам, че вие не сте в добри отношения с властите. Така че можем да си бъдем взаимно полезни. Нека обсъдим това лично. Да кажем на обяд?

Мартин погледна към пълния хаос в мизерната си кухня. Дори не си беше направил труда да каже на арбайтерите да я почистят. Не беше хапвал нищичко от вчера следобед.