Грег Беър: Кралицата на ангелите

В хобито си беше също толкова пестелива. Занимаваше се с дисциплини за концентрация на силата като танца на войната, чиято цел беше личността да се изрази с движение. Тези занимания протичаха в малка стая без прозорци с порести стени от бяла пяна.

Когато приключи със заниманията си, Мери внимателно облече униформата си, отделяйки особено внимание на пристягането на броните от мономолна мрежа към най-уязвимите места. Част от униформата бяха и ботушите, масажиращи краката против умора. Рангът й не позволяваше носенето на оръжие, тъй като от нея не се очакваше да взема редовно участие в престрелки. През последните петнадесет години ръстът на престъпността се беше понижил драстично поради простата причина, че преминалите терапия не се връщаха към насилието.

Очите й бяха тъмни и спокойни, но в никакъв случай празни и безизразни. Трансформираният й глас беше силен, но женствен; глас, който е в състояние да пее приспивна песен, но и да изкрещи полицейско предупреждение.

Тиха, уравновесена, висока и стройна с кожа, тъмна като нощта, Мери Чой имаше всичко на своя страна с изключение на миналото си. То лежеше забутано в ъгъла на едно чекмедже на гардероба в спалнята. Представляваше кутия със стари семейни снимки, дискове и блокове памет. Мери стоеше пред гардероба, изпитвайки неясно безпокойство за Теодора и нервно потропваше по чекмеджето. Наведе се да погали котката Лоуфър. Животното отвърна на ласката като се отри в ботушите й с дълбоко гърлено мъркане. Лоуфър беше единствената й жива връзка с детството — подарък от нейните родители по случай завършването на гимназията.

— Имате връзка с Теодора Фереро — прозвуча от машината.

— Пусни ме на видео. Ще се обадя от хола — Мери изтича към телефона като преди това се наведе, за да оправи една гънка в мономола. — Здравей, Тео — каза Мери. Замълча, след което продължи: — Радвам се, че те чувам отново. — Мери не можеше да види своята приятелка, защото нейното видео не беше включено.

— Благодаря за обаждането — прозвуча отсреща, не без известно напрежение в гласа. — Мисля, че би искала да знаеш.

— Справи ли се? — попита Мери, сигурна в успеха на своята приятелка.

— Провалих се. За трети пореден път! Беше последен шанс. Сега ми препоръчаха отново да се подложа на терапия.

Мери изглеждаше изненадана и изпълнена със състрадание.

— Пусни видеото си, моето е включено.

— Знам — отвърна Фереро. — Съзнателно не получавам образ.

— Съжалявам, не те разбрах.

— Не желая да те виждам, Мери! Не искам да ми напомняш.

— Нещо не те разбирам. Какво се е случило, Тео?

— Не можах да се справя. Това е повече от достатъчно, не мислиш ли?

— Тео, напоследък ми е много напрегнато. В момента работя над много важен случай — убийство на осем човека. Направо не съм в час, а след малко трябва да се връщам на работа.

— Съжалявам, че го казвам сега, но ти вече водиш убедително и аз се отказвам от състезанието.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Преминала си трансформация. Изглеждаш екзотично и това те защитава. От управлението никога няма да посмеят да те накарат да се подложиш на терапия, защото ще се оплачеш в агенцията и федералните ще ги разследват. Ти си недосегаема!

— Говориш глупости, Тео! — отвърна Мери, усещайки огъня, плъзнал по лицето й. Външно не би могла да се изчерви, но вътрешно го усещаше.

— Въобще не мисля така, Мери. В момента съм на косъм да прекъсна връзката.

— Тео, напълно ти съчувствам, но не си го изкарвай на мен. Помня времето, когато бяхме заедно в академията. Искам да знаеш, че държа на теб. Какво те карат да…

— Не искам да говоря с теб, не съм включила видеото, защото въобще не желая да те виждам. Ти направи невъзможно моето издигане напред. Наслаждавай се на успехите си, докато все още ги имаш, скъпа!

Телефонът от другата страна прекъсна. Мери остана смълчана пред масата, стиснала един от ръбовете на плота. Тя погледна надолу към дългите си черни пръсти, сви ги в юмрук и след това отново ги разтвори и бавно отстъпи назад. Напрежението в Теодора бе осезаемо още преди месеци и все пак не бе очаквала подобна реакция от нея. Сега вече й стана ясно защо от управлението бяха поискали да се подложи на терапия. И все пак защо?

Надявайки се да разсее този тягостен въпрос, Мери прекоси хола и включи мрежата Литвид. Тя беше пълна с вести от АСИМП, които току-що бяха получени след безкрайно дълго пътуване през пространството. Една от новините представляваше графична симулация на навлизането на сондата в орбитата на някакво тяло. Мери остана пред екрана. Не чуваше нищо от коментара, само гледаше картините, съсредоточена върху противоречивите образи, плуващи в собственото й съзнание.