Грег Беър - Кралицата на ангелите

Официалната причина за завръщането й на местопрестъплението беше да направи анализ на съдържанието на личния архив на заподозрения. Кабинетът му вече беше проверен, тъй като в него нямаше трупове. Заповедите за обиск, издадени от полицията и федералните власти, й осигуряваха достъп до всички аспекти от личния живот на Голдсмит. Поправките от времето на Рафкайнд, които още бяха в сила, й даваха пълното право да стори това. Тя лично бе против тях, но в създалата се ситуация щеше да се възползва. Това, което не би могла да открие тук, навярно би се изяснило след кратко посещение в Службата за Надзор на Гражданите „Овърсайт“. Голдсмит далеч не беше най-подреденият човек на света. Тя наклони главата си напред в широкия, подобен на балон скафандър, за да разгледа отблизо писалището му. Върху него имаше доста прилични модели на персонален компютър и клавиатура. До тях лежеше пакет царевични пръчици и половин чаша замръзнало вино. Целият плот беше обсипан с трохи. Имаше фиброролери и няколко модела мастилени писалки. Мери виждаше такива за пръв път. Малката купчина листа от рециклирана хартия беше разместена от неизвестна ръка. Хвърчащите листове бяха изписани ръкописно с мастило. Блокове памет лежаха близо до ръба на бюрото от кленова дървесина. Няколко от тях дори бяха изпопадали на земята. В съзнанието си видя как нечия ръка ги изважда по четири от вече празната кутия, за да ги подреди в ъгъла на бюрото. Последната партида пада на земята, без човекът да забележи. Тази картина говореше за пълна разсеяност.

Тя се наведе да ги събере. Зелените етикети, прикрепени към тях, блещукаха на светлината. Върху им беше написано: Пътят на Мойсей, Новият начин, Пасив/Актив. Те даваха недвусмислена информация за съдържанието. Голдсмит не беше човек, който би кодирал работите си. Една-единствена творба в цял блок беше доста любопитно явление. Може би това бяха Литвид адаптации за полуграмотните. Само продажбите в Литвид формат биха обяснили толкова благоприятно разположение на жилището му в йерархията на Гребена.

Мери беше чувала за Голдсмит още преди да й се наложи да работи по случая. Той беше един от най-честите гости на нощните програми, известен повече с по-ранното си творчество. В момента не работеше върху нищо. За себе си Мери възнамеряваше да остане на работа най-малко още сто години, но все пак допускаше, че намеренията й са твърде наивни. Полицейските служители не биха могли да си позволят да почиват на стари лаври. Те можеха да разчитат само на заплатите си. По лавиците на стените имаше истински книги. Тя не ги извади, но с окото на познавач прецени че са на около осемдесет до сто години. Те представляваха лукс, както от гледна точка на паричната си стойност, така и от гледна точка на огромното пространство, което заемаха, имайки предвид изключителната плътност на другите информационни носители. Целият световен информационен резерв би могъл да се събере в пространството, на което се простираха петдесетината тома на Голдсмит. Всичко свързано с неговата личност, старомодно и неефективно, можеше да бъде обяснено със същността му на поет, но разхвърляното писалище и пръснатите по пода блокове говореха за нещо далеч по-фрапиращо. Голдсмит беше прекалено разсеян, небрежен и разхвърлян дори за поет.

Най-накрая Мери прочете доклада на анализаторите, който недвусмислено сочеше, че единствено заподозреният беше влизал в кабинета. Каквито и приятели да бе имал, нито един от тях не бе прониквал някога в убежището му.

Според преценката на Мери неговото състояние би трябвало да буди тревога още преди извършване на убийствата. Със сигурност обаче дори самият той не бе влизал тук след това. Друга възможна хипотеза, очакваща потвърждение, гласеше, че по време на престъплението Голдсмит вече не е живеел в апартамента си.

Мери се протегна да премести снопа хартия и под него забеляза квитанция за двупосочен самолетен билет до Хиспаниола. Резервацията беше за деня след убийството. Въпросът бе дали заподозреният е използвал билета. Мери отбеляза в слейта си обезателно да провери в компанията „Норд Америк Еър“. Другият документ, който откри заедно с квитанцията, беше лично писмо, написано на истинска висококачествена хартия, използвана само от най-богатите и ексцентрични консерватори. Прочитайки името и адреса на подателя, очите й се разшириха от изумление. Ставаше въпрос за полковник Джон Ярдли.

Дали писмото беше автентично? Машините бяха изследвали само следите от биологичен или химичен характер. Останалото беше нейно задължение. Сложила ръкавици, Мери внимателно вдигна листа и го разгледа от всички страни. Текстът беше отпечатан на старомоден матричен принтер, може би дори и на електрическа пишеща машина. Писмото бе подписано и носеше дата 28.11.47. Хиспаниола (бившата Доминиканска република, чието име бе променено на Хиспаниола след завладяването й от Ярдли).