Грег Беър - Кралицата на ангелите

Мери продължи пеш към мястото на срещата. Хората от екипа й стояха в цивилни дрехи край една вентилационна шахта на около километър от първоначално обявената позиция. Тя се присъедини към тях и всички се скриха зад кръглата шахта. Топлият въздух, който излизаше отдолу, повдигна косата на Мери. Щом спряха, Сампсън се усмихна приятелски. Уилоу бе прекалено изнервен за подобна реакция.

— Рийв ни каза, че и ти си подкрепление към акцията — прошепна Сампсън.

— Да, акцията не е основното ми задължение, но съм свързана със случая. Миналата година работех с Тейлър и Чу по отвличането на Пунг.

— Този път става дума за нещо доста по-сериозно. Предполага се, че вътре има поне четири жертви и не по-малко от десет Селектора. Смятаме, че вторият в организацията е вътре.

— Кой, самият Шлег?

— Да, а ако бяхме влезли преди седмица, може би щяхме да заловим Йол Оригунд.

— Наистина ли!

Сампсън кимна утвърдително и й показа план на вътрешността:

— Три етажа, много пари! Собственост на Пиърсън и Мустафа — лицензирани градски адвокати. И двамата са свързани с предизборния щаб на Рафкайнд. И двамата са били забелязани в Ню Йорк от местни полицаи преди по-малко от три часа, а в жилището има хора.

— Под наем, а? — подхвърли Уилоу, присвивайки вежди сякаш това беше изключително важно.

Мери кимна в отговор.

— Сигурно е пак някаква мръсна афера от Изток — предположи Сампсън. — Странното обаче е, че в този случай като че всички са местни. Нанопреследвачите са засекли шестима чести посетители и четирима непознати. Преди да набележим мястото за акция, никой не е забелязвал насилственото довеждане на жертвите.

— Имате ли някаква представа кои са жертвите? — поинтересува се Мери.

— Според Рийв и КОГ става дума за две дребни риби и двама по-високопоставени граждани. Имена не се споменават. За Шлег обаче е известно, че си пада по наказания на едри риби.

— От Гребените?

— Не, единият е производител от Сенките, а за другите не се знае нищо.

— Разбрах, че са въоръжени. На нас няма ли да ни дадат оръжие?

— Това е доста чувствителна зона, само Екип Едно ще разполага с оръжие.

— Пак сме на по девет живота, а? — подхвърли Мери с жест на опитен полицай.

Чувайки това, Уилоу се облещи изненадано насреща им.

— Като котките сме. Докторите ни уверяват, че могат да възстановяват тежки телесни увреждания до девет пъти, преди нещо да се обърка фатално — побърза да задоволи любопитството на младока Сампсън.

— А! — възкликна Уилоу, показвайки че е разбрал. — Някой от вас бил ли е досега сглобяван по такъв начин?

— Само Мери, но по собствена воля, а не поради някаква наложителна причина.

— О, извинете ме.

— Няма нищо — успокои го Мери.

— Чудесна работа са свършили с вас докторите — побърза да се застрахова младежът.

— Уилоу произлиза от строго възпитано южняшко семейство — намеси се Сампсън сякаш това обясняваше всичко.

— При нас не се срещат често хора като вас — продължи Уилоу.

— Спокойно, няма нужда да се извинявате — отново повтори тя. — Изглежда, че добрата външност има своя цена. Сега имам на разположение едва осем живота.

— Кога да си сложа шлема? — попита новакът, който изглежда сериозно се бе замислил над въпроса.

— В последния възможен момент — отвърна шефът на екипа. — Лов за Селектори не се е провалял от три години насам. Можем също да се надяваме, че Оригунд продължава да ни смята за братя по призвание.

Когато в слушалките им прозвуча гласът на ръководителя на акцията, тримата вдигнаха едновременно глави. От тях се очакваше да следят действията на другите два екипа. Според съдебното разрешение на територията на жилището бяха изпратени наномашинни преследвачи. Те вече бяха проникнали в отточните и вентилационни канали. Микроскопичните им размери ги правеха изключително ефикасни, а защитните им системи позволяваха да бъдат засечени само с уникална свръхмодерна апаратура.

— Вижте, от този дори можем да погледнем какво има вътре — възкликна Сампсън.

— Дръжте се, видеоманяци! — пошегува се Уилоу, но в този момент бяха дадени заповеди за преминаване към следващата позиция.

Тримата нахлуха в сервизния асансьор за арбайтери. Наложи им се да приклекнат, за да се поберат в него. Сампсън показа полицейската си значка още преди асансьорът да успее да се възпротиви, след което ги закара на избрания от тях етаж.

Жилището се намираше в най-външната част на гребена. Приличаше на тридесет метрова клетка, която сякаш висеше във въздуха. Коридорът на първия етаж бе зает от богата растителност, сред която спокойно спяха истински птици и ромоляха водопади. Вторият етаж завършваше със стъклена външна стена, разположена между огледалата на гребена. Гледката към града, която се откриваше оттам, беше зашеметяваща. На последния етаж имаше тясно мостче, свързващо го с покрива. По него арбайтерите преминаваха за сервизния асансьор. В близост до входа към мостчето имаше ниша, която предлагаше отлично прикритие на тримата полицаи. Те разгънаха шлемовете си, нахлузиха ги и преминаха на комуникационна честота, която бе представена като машинен език, за да се попречи на засичането й.