Грег Беър - Кралицата на ангелите

— Разбира се, сър — отговори тя без капчица колебание.

Рийв съобщи точния адрес и Мери тръгна веднага, изпълнена със задоволство от трансформираната си физика, която й позволяваше да работи толкова интензивно без почивка.

Тридесет и три минути след излизането си вече стоеше на терасата на кула Канога, едва докосвайки месинговата преграда пред бездната от четиристотин метра. По заповед на КОГ (Командир на Окръг Гребени) тя беше изкачила две трети от кулата. Стоеше в непосредствена близост пред плътната преграда от въздух, която свистеше пред нея и отблъскваше студения сутрешен бриз. Всичко под Мери изглеждаше сиво и замъглено на фона на неясния хоризонт.

Мери бе приела предложението, само за да не губи влиянието си в случаите по разследване дейността на Селекторите. Тя не харесваше тези акции, за нея те бяха като скок в ужасен кошмар, споделян от цялото общество. Но ако имаше нещо обединяващо всички аспекти на престъплението и наказанието в обществото, това бе именно дейността на Селекторите. Тя не можеше да бъде високо мотивиран полицай, ако си позволеше да откаже подобно предложение. Очаквайки нови нареждания от КОГ, Мери се съсредоточи изцяло върху гледката пред себе си, изключвайки всичко останало. Чакаше вече десет минути, а още не знаеше точното място на акцията. Щеше да го научи едва броени мигове преди началото й; щеше да й остане време само да стигна до сборния пункт на екипа, към който щеше да бъде зачислена. Нощният изглед на Лос Анджелис беше прекрасен. Мери си помисли за нещо, което бе чела някъде: „Само младата цивилизация пръска енергия в откритото пространство.“ Земните градове все още го правеха, за разлика от Гребените, които се открояваха тъмни, с неправилни контури сред сиянието на повърхността. От огледалата, инсталирани върху тях, от време на време се спускаха предупредителни лъчи. От земните квартали идваха най-различни по цвят светлини, приличащи на истински съзвездия. Старите търговски кули сред тях също тъмнееха, придавайки на картината вид на шахматна дъска.

Подорбиталните лайнери преминаваха в небето с глухо бучене, подобно на чудовищни морски създания от огледалната проекция на океана. Градът никога не изпадаше в покой. Винаги имаше хора, които работеха и мислеха. Мери се наслаждаваше на този ритъм. Сега градът беше нейното семейство. Той я предизвикваше, караше я да дава най-доброто от себе си, понякога дори я плашеше.

Досега Мери бе участвала в две подобни акции. Първата беше истински фарс. Нямаше нито жертви, нито заподозрени. В мизерното бунгало бяха открили само една полуразглобена Адска Корона. Във втората намериха самия Пунг, прикован към малък одър. Беше преживял две минути в ад, който и най-извратеният теолог не би могъл да си представи.

Селекторите бяха прекалено предпазливи. Повечето от тях бяха гениални естествени и притежаваха едно очевидно отклонение: смятаха себе си за призвани да изчистят света от покварата му и много рядко допускаха грешки. Точно сега акцията бе особено важна за полицията, като се има предвид още неразкритото престъпление отпреди няколко дни. Мери си представи Голдсмит в ръцете им. Представи си как твърдят, че са свършили нейната работа. Мисълта за това я накара да потрепери. Според проучване, извършено под патронажа на Литвид, повече от една трета американци одобряваха незаконната дейност на това съсловие. Подкрепата им варираше от празните приказки по обществените сбирки до откритата закрила на подземния свят, който от много отдавна изповядваше философията „Око за око, зъб за зъб“. Интересното в случая беше, че повече от една трета от симпатизантите бяха непреминали терапия. Именно те най-често ставаха плячка на Селекторите.

— Лейтенант Чой — чу тя в слушалките си, — следвайте алея „Ла Сиенга“ до четвърто ниво. След това вземете линия Дурант и отидете при Жилище 21. То е триетажно, с изглед навън. Изходната ви позиция е: първи етаж запад, пред обслужващия асансьор. Вие сте зачислена към трети екип — командир Р. Сампсън и младши лейтенант Т. Уилоу. Очаква се срещу вас да бъдат използвани въздушни пистолети и флешети. Ще бъде изпратен и медицински екип.

Всичко това накара Мери да си представи твърде неприятната картина как прескъпото й трансформирано тяло е разкъсано от флешети, а полицейският лекар я пита дали да не префасонира наново някои нейни органи. Досега никога не беше ранявана по време на акция. Беше предпазлива и много бърза.