Грег Беър - Кралицата на ангелите

— Тия са натъпкани с платина — не успя да се сдържи Уилоу.

Мери не отговори, а продължи към нишата. Намери си място и седна като скръсти дългите си крака. През това време младежът не спря да я гледа с нескрито любопитство и възхищение.

— Хем поддържат частна практика, хем заемат държавна служба. Добре са си наредили пъзела — съгласи се Сампсън.

На полицейски жаргон „да наредиш пъзела“ означаваше да злоупотребиш с адвокатската си клетва.

— Как могат да съдят някого като самите те са виновни — възмутено промълви Уилоу.

— Ако наистина се интересуваш от философията на Селекторите, предлагам ти да прочетеш нещо на Улф Рулър — намеси се Мери.

— Не би било лошо — съгласи се той.

— Да не би да е нещо от сорта на „междуклетъчното пространство в обществото трябва да бъде запълнено с антитела, иначе в него биха се настанили истинските ракови образувания…“ — цитира Сампсън и се засмя.

— Изненадваш ме — възкликна Мери. Тя го познаваше като много прозорлив мъж, но никога не бе подозирала за литературните му интереси.

— Какво ли не бих направил, за да те впечатля — призна той и се усмихна приятелски.

— Наистина съм впечатлена.

— Май и аз трябва да го видя този Рулър — призна младежът. — Дали го има в библиотеката на полицията?

— Можеш да го откриеш в клипборда си — отвърна Мери и посочи към колана му. — Хвала на съвременните технологии!

— Май нещо се задава — прекъсна ги Сампсън.

Те притаиха дъх, за да чуят приглушените стъпки и гласове, идещи от вътрешността на апартамента. Не бяха в състояние да превключват подслушвателите. След миг гласовете станаха ясни; вече чуваха двама мъже. Изведнъж от фона се открои друг звук. В него разпознаха учестеното дишане на жертвата, заклещена в ужасна скоба за мъчения. Кожата на Мери настръхна, това я плашеше повече и от труповете, оставени от Голдсмит.

— Виждали ли сте истинска скоба за измъчване? — не съумя да сдържи любопитството си Уилоу. — Искам да кажа освен тази, която ни показват на заниманията.

Вместо отговор Сампсън притисна показалец към устните си, защото в същия момент връзката се изчисти идеално.

— Внимавай сега — чу се гласът на възрастен мъж. — Не настройвай четките толкова високо. Към края на петте минути трябва да заглушиш съня.

— И то бавно — допълни друг глас, доста по-висок, но не задължително женски.

Мери погледна към екрана на клипборда. Индикаторът светеше.

— Имаме видео.

И тримата незабавно задействаха екраните си. Картината от наношпионите обикновено беше с лошо качество. От екраните се виждаше малка овална стая без прозорци, вероятно разположена в центъра на жилището. На фона на отворената врата се забелязваха силуетите на двама души. Край тях имаше три легла и стол, върху който лежеше клавиатура.

— Трима човека на леглата — съобщи Сампсън.

Мери усети как стомахът и се сви на топка. Не бяха мъртви, въпреки че сигурно би им се искало.

— Екип Едно се подготвя да атакува първия етаж — прозвуча гласът на КОГ в слушалките им.

„Къде ли е той?“ — почуди се тя, долавяйки гнева на командира. Вероятно с първия екип. Той не можеше да допусне, че неговият гребен е дал подслон на Селектори.

— Екип Две, заемете позиция на втория етаж.

— Още малко, само още няколко минути — прошепна Сампсън.

В този момент към тях се приближи арбайтер. Сампсън размаха полицейската си значка пред него. Машината отказа да се подчини и се отправи бързо към мостчето, което водеше към покрива на третия етаж. С разширени от изненада очи Мери погледна за миг към колегата си и се втурна след нея, без да помисли че тясното мостче няма никакви парапети над двадесет метра празно пространство. Отзад Сампсън вече съобщаваше за инцидента на останалите екипи. Тя успя да настигне робота малко преди да отвори вратата на сервизния асансьор, хвана го с две ръце и внимателно го повали на пода. Машината не предприе нищо, но в апартамента се включиха сирените на алармената инсталация. Бе й необходим само миг, за да реши. Изправи се да види какво става долу и кимна на Уилоу да дойде при нея. Той се затича по тясната пътечка, разперил ръце, за да запази равновесие. Въпреки това непрекъснато залиташе. В ушите й звучеше гласът на КОГ, който почти лаеше, издавайки нарежданията си. Мери се наведе напред и видя как на първия етаж четирима нейни колеги тичаха направо през водопадите и край клетките на птиците. Двама вече бяха заели позиции, готови да блокират изходите. Мери срещна погледа на Сампсън, който се подаваше от укритието си и посочи асансьора на покрива на третия етаж. Той кимна насреща и в знак на съгласие. Планът беше добър. Ако някой се сетеше да използва този път за бягство, те щяха да го изненадат в гръб и да го обезвредят. В случай, че не успееха да го сторят, Сампсън щеше да измисли някакъв друг начин на действие.