Грег Беър - Кралицата на ангелите

Официалното копие на неговия атлас на мозъка лежеше пред него, разтворен на грубата рисувана скица. Той се взря в нея с крайчеца на окото си. Колкото повече се взираше, толкова повече виждаше чертите на Сър в надрасканото лице.

Мартин щеше да настоява Албигони да използва всички средства, за да открие какво не е в ред, какво не знаеха за Голдсмит. Може би дори щеше да настоява Голдсмит да бъде подложен на кръстосан разпит при условия на терапия. Какво се беше случило с него, че такова нещо като Сър можеше да заема трона, най-високото място в съзнанието му? Че Кралят, Кметът можеха да бъдат лишени от власт или принудени да се признаят за победени?

Със серия от проклятия Мартин се отлепи от стола и отиде в банята. Съумя да се обръсне, без да се погледне в огледалото. Загадката на Роджър Аткинс за АСИМП, както беше предадена по Литвид, ехтеше в мислите му. Той я промени: Защо самоосъзналият се индивид избягва разбиването на образа си в огледалото? Защото не иска да премине от другата страна.

Всичко зависеше от Голдсмит. Мартин си взе душ, облече се с обикновена риза и бричове. Навън скоро щеше да бъде топло и слънчево, небето — ясно, а силните морски ветрове щяха да разнасят мириса на море. След като нахлузи старите си мокасини от нанокожа, Мартин се върна в дневната, спря до ниската масичка, протегна се и затвори атласа. Може би всичко беше заблуда. Имаше съмнения, че такова нещо би могло да се случи. Съзнанието беше независима, саморегулираща се система. Едно здраво балансирано съзнание можеше да понесе почти всички възможни атаки, освен крайно емоционално напрежение, причинено от истински събития. А Страната в крайна сметка беше един сложен продукт на фантазията. Мартин отново се усмихна, поклати неуверено глава и затвори вратата след себе си, излизайки на ранна утринна разходка. Той не можеше да се отърве от мисълта, че някой друг крачи по същите стъпки на два метра зад него.

Сулавиер нареди лимузината да си отвори багажника. Мери стоеше зад него, любуваше се на планините, заобикалящи Териер Ноар, и се чувстваше освежена и възстановена след няколкото часа сън в черквата. Сулавиер извади от багажника една заключена кутия и я отвори с отпечатък от пръста си.

— Това може да ви потрябва — той й подаде пистолета и слейта й. — Само не ме застрелвайте.

— Не бих си го и помислила — усмихна се Мери.

Тя усещаше безпокойството на Сулавиер по-силно, отколкото преди няколко часа, когато собственото й изтощение я беше обзело до краен предел.

— Сега къде отиваме?

— Към брега. Ще стоим далеч от равнината, от големите градове. Със сигурност далеч от летищата. Може би ще се опитате отново да говорите със сънародниците си. Те със сигурност не са престанали да ви следят.

Той вдигна очи към небето. Мери излизаше на дневна светлина за първи път, откакто й беше наложено ограничение. Тя сложи пистолета в джоба си и завъртя слейта в ръка.

— Предполагам, че се опитват да се свържат с мен. Всичко зависи от това колко съм важна за федералните. Те може и да не искат да се излагат на опасност или да не вярват, че съм истински застрашена.

— Може би не сте — каза Сулавиер. — Но ако нещата са толкова зле, колкото изглежда… Слушах радиото на Чарлс миналата нощ. Всичко е мирно и спокойно в Хиспаниола. Не мога да хвана радиото на Санто Доминго. Бих могъл да използвам канала на изпълнителната власт, но нямам причини да го направя… Той се пази за по-спешни случаи, а и така ще разберат къде се намираме.

— Мислите ли, че ще се отнесат зле с вас? — попита Мери.

Той ритна едно камъче с черните си ботуши, които винаги блестяха.

— Може би не, след като обясня. Полковник Сър често е разумен в такива случаи. Няма значение… Бих се радвал да остана тук и да помагам на Чарлс в черквата. Винаги има нещо за поправяне. Джон Д’Аркевил беше блестящ мъж, но не и безпогрешен строител. Освен това тук е семейството ми. Много неща ме свързват с това място.

Той я погледна право в лицето, единият му клепач нервно трепна.

— Вие имахте задължението да проследите един ужасен човек и да го изправите пред правосъдието. Вместо това рискувахте всичко, за да върнете свободата на един невинен човек.

— Нещо, което не очаквах — сви рамене Мери.

— Възхищавам се на бързото вземане на решения — каза Сулавиер. — Аз не съм толкова добър в това.

Чарлс излезе от черквата, водейки Ефраим Йабара, който вървеше боязливо и несигурно, като примигваше на слънцето. Мери пристъпи напред, за да му помогне, но беше спряна от внезапната поява на блестящ, червен лъч. Изненадана, тя го гледаше няколко минути как пулсира и бавно се върти в кръг. Ефраим Йабара също го видя и очите им се срещнаха.