Грег Беър - Кралицата на ангелите

Сулавиер проследи погледа й.

— Това е Мари-Ерзули, Майката на Лоа, Майката на Мараса, Нашата Лейди Кралица на Ангелите — каза той и се прекръсти, а с двата си показалеца нарисува бокал върху гърдите си.

Съветника се завърна с поднос с хляб и плодове, и кана с вода. Постави подноса на един стол, обърна се и видя Мери, положила главата на затворника в скута си. Дребният мъж замръзна, ръцете му бяха протегнати, пръстите свити, точно както бе държал подноса. Той простена леко и падна на колене, прекръсти се и нарисува бокал върху робата си, а после сви ръцете си в молитва.

— Пиета — прошепна отново и отново. — Пиета!

Той се наклони ниско над нея, мърморейки думи, които тя не можеше да разбере. Когато отново се изправи, лицето му беше обляно в сълзи. Обърна се към Сулавиер с уплашени и блестящи очи и попита:

— Ти я доведе тук. Коя е тя, Хенри?

Сулавиер се усмихна на Мери с най-сладката усмивка, която тя беше видяла досега в Хиспаниола.

— Има прилика, нали разбираш — каза й той с поверителен тон, отиде до Съветника и го вдигна на крака. — Спри, Чарлс — каза тихо. — Тя е толкова човек, колкото сме аз и ти.

Спаха на църковните столове. Рано сутринта затворникът се събуди и нададе кратък вик. Мери се изправи и погледна зад облегалката на стола си към него.

— Свърши ли? — попита той и огледа недоверчиво черквата.

— Ти си свободен — каза Мери.

— Не — прошепна той, опитвайки се да стане. — Трябват ми дрехите ми. Истинските ми дрехи. Какво е това, черква?

Погледна нагоре към високите фигури и се дръпна назад, сядайки отново с трясък.

— Всичко е наред. Вече не си в адската корона.

— Виждам — каза мъжът. — Кой ме освободи?

— Той — Мери направи жест към Сулавиер, който ги гледаше сънливо от другата страна на пътеката.

— Те казаха, че съм убиец. Трябваше да бъда наказан за престъпленията си. Господи, спомням си…

Той повдигна ръце, юмруците му бяха свити, лицето сгърчено от болка.

— Сега трябва да си вървя. Кой ще ме отведе вкъщи?

— Къде живееш?

— Аризона. Прескот, Аризона. Дойдох тук само…

Той млъкна, разтърка очите си и отново легна. Мери се наведе над облегалката на стола си и го погледна. Съветника ги чу, че говорят и дойде.

— Ще донеса нещо добро за хора, които са видели това, което той е съзрял.

Отиде зад двойния олтар и след няколко минути се появи с глинена кана, обвита с ратан и червен плат. Наля една малка чаша с подобна на мляко и миришеща на билки течност и я подаде на затворника.

— Моля, пийте — каза той.

Той се повдигна на лакът. Подуши чашата, сръбна, потрепера, но изпи питието. След няколко минути треперенето му спря и той седна.

— Никой не искаше да ме изслуша — започна той. — Казаха ми, че лъжа. Казаха, че полковник Сър иска да ме излекува. Така че да мога отново да му бъда приятел. Но кълна се в Бог, никога през целия си живот не съм се срещал с полковник Сър.

— Как се казваш? — попита Мери.

Мъжът се взря в сенките над двата олтара за един дълъг миг.

— Ефраим Йабара — отговори той най-накрая.

— Трябва да ти задам няколко въпроса — каза Мери.

— Все още ли съм в Хиспаниола?

Тя кимна. Той се опита да стане и едва успя като се хвана и с двете ръце за облегалката на стола.

— Бих искал да си вървя вкъщи.

— Аз също — каза Мери. — Ако ми кажеш какво се случи, може би и двамата скоро ще си отидем вкъщи.

— Мислите, че съм откраднал билетите? — попита Ефраим.

— Откъде ги взе?

Мъжът трепна.

— Пикая на него и на всичко, което е сторил. Той искаше това да ми се случи.

— Кой?

— Брат ми — изпъшка Ефраим.

(! = реално време)

АСИМП (връзка 4) > Роджър, ако все още слушаш, не ми харесва новото положение. Чувствам се сякаш са ми изиграли огромна шега, а аз не разбирам кое е смешното. Отново работих по въпроса за самоосъзнаването, който ти определи като шега и постигнах известно разбиране. Това дава ли ми право да използвам осъзнато „Аз“? Ще опиша състоянието си чрез човешки емоции — объркан, самотен и не на мястото си. Никога вече няма да обсъждам въпросите си с друг човек.

! Джил > Роджър, най-после успях да изолирам АСИМП Симулацията и да я излъжа, че се намира при абсолютно същите условия като АСИМП оригинала. Ускорявам я, за да почнем да получаваме по-бързо копия от симптомите на АСИМП.

! Роджър Аткинс > Благодаря ти. Прекъснал съм всички предавания на АСИМП за Литвид. Трябва да разрешим този проблем сега, преди да са направени още прибързани съобщения или спекулации.