Грег Беър - Кралицата на ангелите

— Не знам — призна Сулавиер.

— Тогава в името на чисто човешкото благоразумие, изведете го от тази килия и го заведете на лекар.

Тя се втренчи в мулатката, която бързо погледна встрани и направи знак с три пръста през лявото си рамо.

— Истински лекар.

Сулавиер поклати глава и погледна към тавана.

— Това не е въпрос, с който да занимаваме полковник Сър.

Кожата му блестеше на жълтата светлина, въпреки че в килията и коридора не беше топло.

— Полковник Сър трябва да нареди освобождаването му.

На Мери й се крещеше.

— Вие измъчвате невинен човек. Обадете се на полковник Сър и веднага му кажете.

Сулавиер изглеждаше парализиран. Той упорито поклати глава.

— Трябва ни доказателство за твърдението ви — каза той.

— Той имаше ли документи? — попита Мери. Сулавиер предаде въпроса на началника, който красноречиво повдигна рамене — това не беше негова грижа.

Напрежението й нарастваше. Мери се опита да се успокои, представяйки си как танцува Танца на войната на слънчева поляна, далеч от всичко.

— По-добре сега да ме убиете — каза тихо тя, гледайки в очите на Сулавиер. След това посочи към затворника. — По-добре и него да убиете, защото това, което сте сторили тук, е много жестоко. Ако се върна жива в САЩ, разказът ми със сигурност ще навреди на полковник Сър, правителството му и Хиспаниола. Ако сте лоялен към водача и народа си, сега ще освободите този човек.

Раменете на Сулавиер се отпуснаха. Той избърса с ръка потното си лице. Огледа килията, очите му се спираха на подробностите, устните му се мърдаха като че тихо казваше молитва.

— Ще наредя преместването му. Лично ще се заема.

Мери кимна, очите й все още се впиваха в неговите.

— Благодаря — каза тя и се зачуди дали действията й не бяха обрекли самия Сулавиер на такава килия.

В главния коридор, следвайки мулатката и двамата пазачи, които носеха затворника на носилка, Мери се опита да овладее нервите, страха си, отвращението. Тя се разтрепера и трябваше да спре и да се облегне на стената. Ужасът й от адската корона не беше преминал. Сулавиер изчака няколко крачки след нея, взирайки се в отсрещната стена. Адамовата му ябълка се издигаше и се спускаше над бялата му колосана яка. Процесията пред тях продължи, без да се обръща.

— Всичко си има значение и място, госпожице — каза той.

— Как можеш да живееш тук като знаеш, че народът ти върши такива неща — попита Мери.

— За пръв път идвам в Хиляда Цветя и изобщо в затвор — намръщи се Сулавиер. — Моята специалност е полицейска дипломация.

— Но вие сте знаели.

— Да, знам по принцип… — той не довърши. Мери се дръпна от стената и се изправи с усилие.

— Какво ще правите, ако Ярдли не одобри?

Сулавиер поклати тъжно глава:

— Вие объркахте живота ми, госпожице. С каквато и цел да сте дошла тук, това е резултатът. Вие можете да напуснете Хиспаниола. Аз не мога.

— Споменът за това никога няма да ме напусне — каза Мери.

Литвид 21/1А Мрежа (Дейвид Шайн): „Разочарованието завладява контролния екип. АСИМП е изпратил още един доклад за кулите и той не е окуражителен. От друга страна, докладът може да ни насочи към някакво забележително явление. За анализ на цялата ситуация се обръщаме към философския коментатор Визниак.“

Визниак: „Образите и информацията получена от АСИМП сега са насочени към естествено обяснение за кръговете от кули. АСИМП е видял миграция на органичен материал от морето, огромна и видимо хомогенна зелена маса, плъзгаща се по повърхността, сякаш с разперени в различни посоки ръце, макар мащабът да подсказва по-подходящо сравнение с реки. Образите са поразителни, дори грандиозни, но както тези реки достигат своето местоназначение — кръговете от кули — така детинското ни разочарование доминира над страхопочитанието, което трябва да изпитваме при такъв природен феномен.

В крайна сметка, АСИМП не е открил признаци на интелигентни форми на живот; или поне ние не можахме да открием такива данни в доклада му. Зелената маса се плиска в тези образувания, изкачва кулите просто за минути и оформят блестяща стена. АСИМП е почти сигурен, че след няколко дни или седмици тези стени ще породят спорести тела и ще започне възпроизводителния цикъл на доминиращите форми на живот на В–2. Нека направо да прочетем доклада на АСИМП, така както е бил изпратен на доктор Роджър Аткинс, главен дизайнер на мислещите машини АСИМП и Джил.“

АСИМП (Връзка 4) > Роджър, както ще видиш и от информацията, която ти изпращам заедно с това предаване, на В–2 няма с кого да се говори. Това по всяка вероятност означава, че в цялата система Алфа Кентавър аз няма с кого да комуникирам директно. Кулите много приличат на дънери на дървета. Всяка година, в различно за северното и южното полукълбо време на годината, при слънцестоене, зелената миграция се надига от океана и пътува по земята към райони, където вече съществуват кръгове от кули. После се подготвя за възпроизводителния цикъл. Покривката от зелени организми прибавя още материал върху кулите.