Грег Беър - Кралицата на ангелите

Във вътрешността на Куфара беше тихо. Никой от затворниците не говореше. Няколко пазачи се движеха по тесните коридори между килиите. Малко от килиите бяха заети, повечето врати стояха отворени, разкривайки тъмната си вътрешност. Куфара имаше специално предназначение.

В края на късия коридор набит пазач стоеше със скръстени ръце пред една затворена врата. Началникът го бутна настрани с бащинска усмивка, отключи вратата и отстъпи. Сулавиер влезе пръв. Отвън началникът включи осветлението. Мери видя чернокож мъж, завързан на един диван. Очите й веднага фиксираха цилиндъра на адската корона, прикрепена на бетонна поставка до леглото. Кабели свързваха цилиндъра със скобата, която опасваше главата на мъжа. Лицето му беше изопнато, но изглежда беше заспал. Очите на Мери се разшириха. Тя внимателно огледа лицето на мъжа.

— Това не е Емануел Голдсмит — заключи тя, коленете й трепереха. Обърна се към Сулавиер, лицето й беше изкривено от възмущение и гняв.

— Проклети да сте всички вие, това не е Емануел Голдсмит!

Лицето на Сулавиер се стегна. Той погледна мъжа на дивана, а после Мери, обърна се внезапно и се изправи срещу началника на пазачите, говорейки бързо на креолски. Началникът надзърна в килията и енергично се защити на висок глас. Сулавиер продължи да му говори, докато двамата се върнаха по коридора и свиха зад ъгъла. След като се отдалечиха, Пазачът, който беше вън от килията, на свой ред надникна вътре. Той се усмихна объркано към Мери и затвори вратата. За щастие, светлината остана включена. Мери застана до дивана, гледайки поставения в скоба затворник, без да може да си представи какво преживява. Лицето му не издаваше болка. Това наистина беше личен ад. Колко дълго е бил в скобата? Минути? Часове? Мери искаше да махне скобата или да изключи адската корона, но този модел не й беше познат. Не се виждаше контролно табло. Може би се контролираше от разстояние.

Вратата се отвори. Сулавиер се промъкна.

— Трябва да е Голдсмит — каза той. — Това е мъжът, пристигнал на летището с билета и багажа на Голдсмит. Вие грешите.

— Полковник Сър срещал ли се е някога с този мъж?

— Не, не е — отвърна Сулавиер.

— Някой, който познава Голдсмит, срещал ли се е с него?

— Не знам.

Тя отново огледа лицето и почувства, че й потичат сълзи.

— Моля ви, махнете скобата. От колко време е тук?

Сулавиер попита началника.

— Той казва, че Голдсмит е тук от шест часа при ниско ниво на наказание.

— Какво означава ниско ниво?

Сулавиер изглеждаше озадачен от този въпрос.

— Не съм сигурен, госпожице. Как измервате болката или страданието?

— Моля ви, махнете скобата. Това не е Голдсмит. Моля ви да ми повярвате.

Сулавиер отново напусна килията и обсъди това с началника за няколко безкрайни минути. Началникът свирна силно и каза нещо на някого в основния коридор.

Мери коленичи до дивана. Тя почувства, че е в присъствието на нещо едновременно ужасно и необяснимо защо свещено: човешко същество, което часове беше страдало под адската корона. Можеше ли самият Христос да страда повече? Колко други бяха страдали в този затвор, в другите затвори? Мери се протегна да докосне лицето на мъжа, сълзите се стичаха надолу по бузите й и капеха по белите чаршафи на дивана.

Затворникът имаше лека прилика с Голдсмит — същата възраст, може би няколко години по-млад, високи скули, голяма и добре оформена уста.

Една възрастна жена с бяла лабораторна престилка влезе в килията, внимателно бутна Мери настрани и отвори една малка вратичка на цилиндъра. Подсвирквайки си немелодично, жената поработи върху дигитален дисплей, отбеляза си нещо, сравни отчитанията и след това завъртя някакво черно копче в посока, обратна на часовниковата стрелка. Тя се изправи, клатейки глава, затвори леко вратичката и погледна объркано и очакващо към Сулавиер.

— Ще му е нужно време, за да се възстанови — каза тя. — Няколко часа. Ще му дам лекарства.

— Сигурна ли сте, че това не е Емануел Голдсмит? — попита Сулавиер, гледайки Мери ядосано.

— Убедена съм.

Мулатката би инжекция в ръката на затворника и се изправи. Чертите на мъжа не се отпуснаха. Лицето разкриваше повече болка, повече напрежение. Жената видя, че затворникът ще почне да се мята, отново се приближи и махна скобата от главата му.

— Той се нуждае от медицинска помощ — каза Мери. — Моля ви, изведете го оттук.

— За това ни трябва съдебно решение — отсече Сулавиер.

— А той законно ли е затворен тук? — попита Мери.