Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Какво става тук? — озъби се той. — Дадох заповед да се пази абсолютна тишина за сеанса на мис Уенсбъри.

— Йоувил! — викаше Бъни.

— Кой е този?

— Помощникът на Шефилд.

— Какво… Бъни?

— Фойл! — извика Бъни. — Гъли Фойл.

Янг Йоувил ликвидира разстоянието от петдесет фута между тях за една секунда и шестдесет и шест стотни.

— Какво за Фойл?

— Шефилд го хвана — задъхваше се Бъни.

— Шефилд? Кога?

— Преди половин час.

— Защо не го доведе тук?

— Не знам. Но имам съмнение… Може би Шефилд е агент на Сателитите…

— Защо не дойдохте веднага?

— Шефилд джонтира с Фойл… Повали го като чувал, взе го и изчезна. Търсих ги. Навсякъде. Трябва да съм джонтирал петдесет пъти за двадесет минути.

— Аматьор! — Възкликна Янг Йоувил безнадеждно. — Трябваше да оставите това на професионалистите.

— Намерих ги.

— Намерихте ги! Къде?

— В катедралата Сент Патрик. Шефилд е на път за… Но Янг Йоувил се бе завъртял на петите си и тичаше из коридора с викове:

— Робин! Робин! Спри! Спри!

В този миг ушите им бяха заглушени от страхотен трясък.

Подобно на разпространението на концентрични кръгове по водна повърхност, Желанието и Идеята се простираха все по-нашироко, като търсеха, докосваха за да задействат деликатния субатомен детонатор на ПирЕ. Мисълта достигна частичките, прахта, пушека, парата, молекулите. Желанието и Идеята ги трансформираха.

В Сицилия, където доктор Франко Торе беше работил изтощително цял месец върху опити, с които да разбули тайната на една касета ПирЕ, утайките бяха изхвърлени в канализацията, която се оттичаше в морето. В продължение на месеци средиземноморските течения беше разнасяло тези утайки навсякъде по морското дъно. В един миг над повърхността на морето се оформи гърбица с петдесет фута височина, образувана от колосално количество вода, насочена в две посоки — на североизток към Сардиния и на югозапад към Триполи. За една микросекунда повърхността на Средиземно море придоби вид на мятащ се змей, който обви островите Пантелерия, Линоса и Малта.

Част от утайките бяха изгорели и излетели през комина, заедно с дима и парите, за да пропътуват стотици мили, преди да се отложат. Тези миниатюрни частички показваха местата, в които са пристигнали окончателно — в Мароко, Алжир, Либия и Гърция, чрез кратки ослепителни експлозии с невероятна мощност. А някои прашинки, летящи в стратосферата, разкриха присъствието си там с блестящи лумвания като ярки звезди посред бял ден.

В Тексас, където професор Джон Мантли беше вършил същите неуспешни опити с ПирЕ, повечето от утайките бяха попаднали дълбоко в шахтите на изоставени нефтени кладенци, които се използваха и за консервация на радиоактивни отпадъци. Водната маса беше абсорбирала голяма част от вещестбото и го бе разнесла в едно пространство от около десет квадратни мили. Десет квадратни мили от тексаската равнина се превърнаха на юфка. Огромно неоткрито находище на природен газ намери пролука и изби на повърхността, където искри от блъскащи се един в друг камъни го възпламениха и го превърнаха в бушуващ факел с двеста фута височина. Милиграм ПирЕ, утаил се върху забравен диск филтрова хартия, по-късно прибран при голяма кампания за събиране на отпадъци и накрая претопен и преработен, попадна в печатен набор и унищожи целия вечерен тираж на „Глазгоу обзървър“. Частичка ПирЕ върху лабораторна престилка, използвана впоследствие за парцал, попадна в пощата и унищожи благодарствено писмо, написано от лейди Шрапнел, а заедно с него още цял тон първокласна пощенска кореспонденция.

Маншет на риза, натопен по невнимание в киселинен разтвор на ПирЕ и попаднал под костюма на джак-джонтър, взриви китката и ръката му. Децимилиграм от ПирЕ, останал в стар изпарителен кристален съд, използван после като пепелник, предизвика пожар, който изгори офиса на някой си Бейкър, търговец на уроди и чудовища.

Надлъж и нашир по планетата се появиха изолирани експлозии, вериги от експлозии, огнени пожарища, избухвания, метеорни избухвания в небето; големи кратери и тесни канали разораха земята, имаше подземни избухвания, изригвания. Изглеждаше, като че ли Господ, разгневен, е посипал своя народ с огън и жупел. В стария Сент Патрик, в лабораторията на Формейл, беше останала на открито приблизително една десета от грама ПирЕ. Останалото количест6о беше затворено в сейфа от инертен оловен изомер и по този начин предпазено от случайно или преднамерено възпламеняване по психологичен път. Ослепителният взрив на колосалната енергия, събрана в тази десета от грама изби навън стените, подовете и таваните по подобие на земетръсна конвулсия вътре в сградата. Подпорите задържаха колоните за миг, а после рухнаха. Надолу се понесоха кули, колони, подпори, покрив в тътнеща лавина, която постепенно се успокои и сякащ застина над зейналия кратер в пода в объркано, несигурно равновесие. Изглеждаше сякаш е необходим само полъх на вятъра или далечно потрепване, за да продължи срутването, докато кратера се изпълни с прашни отломъци.