Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Без имена, моля — прекъсна ги шокиран глас, — нима Ромео…

— Заповед: Утре всички имате важната задача да поработите върху чистотата на тоалетните! — каза Янг Йоувил. — Проклет да съм, ако търпя такова явно неподчинение. Не, не утре. Веднага след като приключи този случай — орловото му лице потъмня. — Боже мой, каква бъркотия! Можете ли да забравите някога как Фойл стоеше тук като горяща главня? Но къде е той? Към какво се стреми? Какво означава всичко това?

Резиденцията на Пристейн от Пристейн в Сентръл Парк блестеше от новогодишните светлини. Очарователни древни електрически лампи със зигзаговидни жички и заострени връхчета разпръскваха жълта светлина. Осигурителният джонтлабиринт бе премахнат и парадната врата бе широко отворена за специалния случай. Вътрешността на къщата беше скрита от погледите на тълпата отвън чрез украсен със скъпоценни камъни екран, монтиран от вътрешната страна на вратата.

Множеството бръмчеше и възклицаваше, когато знаменити и почти знаменити представители на клановете пристигаха с коли, карети, носилки и всякакви видове луксозни транспортни средства. Самият Пристейн от Пристейн стоеше пред вратата със своята стоманеносива коса, красив, с властната си усмивка и посрещаше обществото в своята отворена резиденция. Едва влязла през вратата, не успяла още да се скрие зад екрана, една знаменитост се заменяше от нова, още по-прочута личност, която пристигаше с още по-оригинален транспорт.

Фамилията Кола пристигна в автофургон. Фамилията Ессо (шест сина и три дъщери) беше великолепна в своя стъклен грейхаундски автобус. По петите им бяха Грейхаунд с едисоново електрическо автомобилче, което предизвика много смях пред вратата. Но когато Едисон от Уестингхауз слезе от своето Ессо-бъги, като направи преди това един кръг, смехът на стълбите се превърна в гръмогласен рев. Точно когато тълпата гости се приготви да влезе в дома на Пристейн, далечна суматоха привлече вниманието. Чуваше се грохот, яростно тракане на пневматични инструменти, примесено с металическо стъргане. Шумът се приближаваше бързо. В далечния край сред тълпата зрители се разтвори и оформи широк проход. Тежка машина забуча по него. Шестима мъже изхвърляха дървени греди от задната й част. Следваше ги екип от двадесет човека, които подреждаха гредите сръчно в редица.

Пристейн и гостите му гледаха изненадано. Появи се нова огромна машина, която с тракане и грохот пълзеше през гредите. Тя влачеше стоманени релси. Екип с количка и пневматични инструменти прикрепваше релсите към дървените траверси. Железопътна линия във форма на плавна дъга бе прекарана до вратата на Пристейн и после изви надалече. Машините и екипът изчезнаха в тъмнината.

— Боже Господи! — дочу се ясно гласът на Пристейн. Гостите се заизмъкваха от къщата, за да гледат. Наблизо прозвуча пронизително изсвирване. По линията се зададе мъж на бял кон, който носеше червен флаг. Зад него пуфтеше парен локомотив с един-единствен закачен за него луксозен вагон. Влакът спря пред вратата на Пристейн. От вагона слезе кондуктор, следван от придружител. Придружителят постави стълба пред вратата на вагона и по нея бавно слязоха джентълмен и лейди във вечерно облекло.

— Няма да се забавим — каза джентълменът на кондуктора. — Ела да ме вземеш след един час.

— Боже Господи! — възкликна отново Пристейн. Влакът потегли. Двойката се качи по стъпалата.

— Добър вечер, Пристейн — каза джентълменът. Ужасно съжалявам, че се наложи конят да постъпче Вашите зелени площи, но старите нюйоркски правила изискват да има червен флаг пред локомотива.

— Формейл! — развикаха се гостите.

— Формейл от Церера! — аплодираха го и зяпачите. Успехът на приема у Пристейн бе обезпечен, В просторната парадна зала, цялата в кадифе и плюш, Пристейн разгледа с любопитство Формейл. Фойл издържа проницателния стоманен поглед с хладнокръвие, като междувременно кимаше и се усмихваше на ентусиазираните си почитатели, с които вече се знаеше от Канбера и Ню Йорк.

„Контрол — мислеше си той, — кръв, вътрешно спокойствие, съзнание. Той ме измъчва в своя офис цял час след оня смахнат щурм, който извърших срещу «Ворга» Дали ще ме разпознае?“

— Лицето Ви ми изглежда познато, Пристейн — каза Формейл, — срещали ли сме се досега?

— Не съм имал честта да се срещна с Формейл до тази вечер — отговори двусмислено Пристейн.

Фойл се бе научил да разгадава поведението и мислите на хората, но твърдото, красиво лице на Пристейн бе непроницаемо. Стояха лице срещу лице, единият непреодолим и безпристрастен, другият — резервиран и властен. Те приличаха на двойка бронзови статуи.