Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Но за да могат и най-неориентираните по-добре да схванат и осъзнаят опасността, ще приведем само един от вероятните (а те са хиляди) сценарии за по-нататъшното развитие на събитията.

По време на бойни, а най-вече на диверсионни действия, съвсем не е задължително да се предприемат някакви мерки за удържане на противника. Често пъти е достатъчно само да се каже за тях — или официално, или чрез инспирирано изтичане на информация.

Например, за да се попречи на противникови кораби да плават през някакъв проток, не е задължително там да се поставят мини. Важното е до него да стигне информацията, че са поставени. Едва ли противникът ще навлезе в протока, преди да е провел нужната трудоемка и рискована миночистачна операция.

Не е задължително в зоната на действие на вражеската армия да се хвърля отрова в кладенците. Трябва да е казано, че са отровени. А човешката психология е такава, че дори и някой войник на противника да рискува да пие вода оттам, той непременно ще бъде отправен в болница с всички симптоми на отравяне.

Онези, които са слушали многобройните „следбудьоновски“ интервюта на Шамил Басаев пред наши и чуждестранни журналисти, са чули и неговите твърдения, че разполага с контейнери с радиоактивно, биологично и бактериологично оръжие. На въпроса, откъде ги има, Басаев отвръща с присъщата си язвителна непосредственост: „Сега в Русия можеш да купиш каквото си искаш. Дай ми пари — ще ти купя.“ Със същата непосредственост и искреност говори той и на един от кореспондентите още в Будьоновск: „Ако имаш 30 хиляди долара, слагай зелена превръзка на главата си, тури автомата между коленете си и заминавай, без да се боиш от нищо. Ще те пропуснат чак до Кремъл, че дори и в самия Кремъл.“

Но в дадения случай вече няма значение има ли ги тези контейнери или ги няма. Важното е, че Басаев е оповестил — има ги.

Сега за него вече не е задължително дори да извършва рискови рейдове в руските градове. Достатъчно е да каже, че някъде в Москва, да речем — на Таганка, е отворен контейнер с бактериологично оръжие и чумният бацил (или нещо по-страшно) се разхожда из столицата.

Разбира се, властите незабавно и категорично ще го опровергаят.

Но като вземем предвид традиционната вяра на народа в изявленията на властите, можем да си представим каква паника ще обхване столицата!

Или пък да каже, че в Петербург е отворен контейнер с радиоактивно вещество, а понеже на всяко място в града гайгеровите броячи трещят като в Хирошима през 45-а година, можем да си представим доколко някой би повярвал на властите, че нищо не е станало. Тук не говоря за това, че сред хиляди хора ще започнат да се появяват симптомите на съответните болести и поражения. Обхванатото от паника население ще насмете кордоните на ОМОН и ще избяга от градовете: московчаните на север, петербургчаните — на юг. По такъв прост начин, като се вземе предвид възбуденото състояние на населението, може бързо да се потопи в хаос цялата страна.

И вече ако при това положение бъдат използвани щурмоваци-смъртници, както заплашва Басаев, става изобщо страшно да се помисли докъде би се стигнало.

Така че, повярвайте — Черномирдин е знаел какво прави и най-малко от всичко се е опасявал, че Думата ще прогласува вот на недоверие на неговото правителство.

Ако в Русия изобщо някога управниците започнат да се страхуват от разните „вотове“, това няма да е по-рано от 300 години.

За не тръгнем нататък по несигурния път на военнополитическите прогнози и фантазии, засега можем да констатираме, че в резултат от набега (или терористичния акт, ако искате) на Басаев касапницата в Чечения е спряна, макар и временно. Русия е принудена да седне на масата на преговорите с представители на Дудаев. Самият Дудаев е жив и здрав, което, изглежда, всички му желаят 52 52 Игор Бунин завършва тази книга през август 1995 г., а Дудаев е убит осем месеца по-късно при ракетна атака край скривалището си в Гехи-Чу на 21 юни 1996 г. — Бел. прев. . Той все още е обявен за издирване от органите на реда като държавен престъпник, но вече не е сам. След Будьоновск този етикет е окачен и на Басаев, но това никак не му пречи почти всекидневно да дава интервюта. И го прави с приповдигнато настроение — Дудаев е повишил „националния герой на Ичкерия“ в чин генерал.

Руската армия в Чечения фактически пък е оставена на произвола на съдбата. С нея отдавна не се занимават нито министри, нито техните заместници, а някакви си на никого неизвестни генерали с тревожни лица и блуждаещи очи. Но заради какво са загинали хилядите войници и офицери, а хиляди други са останали инвалиди, никой смислено не може да обясни, тъй като генерал Дудаев както си е бил президент на Ичкерия преди това, така си е и сега.