Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Още преди началото на конфликта американското разузнаване донася, че се готви война не с Чечения, а война на територията на Чечения между две съперничещи си руски политически сили. Ако е така, различните руски части, пристигнали в Чечения под трицветния руски флаг и под сърпесто-чуковото знаме на бившия СССР, всъщност са били само видимата съвсем незначителна част от айсберга. При всеки контакт тези части винаги откриват огън помежду си, а в дните на неколкомесечния щурм на Грозни направо се самоизтребват, уж погрешно са открили артилерийски огън или също така погрешно са насочили авиацията.

Но, повтарям, това е само незначителната видима част на айсберга.

СССР, тази последна средновековна империя, вече разпаднала се на феодални домени 50 50 Домен (фр.) — владение. — Бел. прев. , ражда с катастрофата си като неизбежно последствие и огромен брой разнокалибрени барони-разбойници. Генерал Дудаев, който успява да привлече върху себе си вниманието на цялата страна, а сетне — и на цял свят, далече не е единственият, а не е и най-опасният измежду тях, тъй като той действа под знамето на свещеното право на всеки народ да се самоопредели. Дудаев сам става играчка в ръцете на онези сили, които са си поставили много по-мащабни цели.

Огънят на войната започва да затихва, когато американското разузнаване получава сведение за започването на операция „Червена нишка“ (или „Кървава нишка“, както я назовава Черномирдин).

„Червена нишка“ — ето кое е изплашило всички обитатели на Кремъл, а не някаква си Дума или предстоящите избори, за които хич не им пука…

След като най-после Сергей Ковальов е допуснат в болницата и започва преговори с Басаев, по време на които и двамата постоянно се съветват с Черномирдин по телефона, в Будьоновск започват да пристигат най-различни известни личности.

Някои от тях — няма как! — са пропуснати и през трите обръча на блокадата около града. Журналистката Наташа Алякина обаче, въпреки че се е снабдила с всички пропуски и акредитации, е убита с изстрел в гърба на контролния пункт при втория обръч. Това става, след като на първия са й пожелали на добър час. Но далече не с всеки се постъпва толкова сурово.

В Будьоновск се появява и самият Станислав Говорухин. В болницата не го допускат да влезе, затова се размотава между изгорелите и останалите невредими бронетранспортьори, като непрекъснато възкликва: „Боже мой, какъв бардак!“

На фона на Говорухин, Жириновски, Кашпировски и други не по-малко известни личности някак незабелязана остава появата на нашия стар познат генерал-полковник Владислав Ачалов, пристигнал в Будьоновск в самия разгар на преговорите между премиера на Русия Черномирдин и полковника от ичкерийската армия Басаев. Прославен командир на армейски спецчасти и на парашутно-диверсантски отряди, той през октомври 93-та прави опит да организира отбраната на Белия дом, но е изигран и неутрализиран от „президентските ножове“ като полковник Терехов и редник Бабурин, за да се озове за известно време зад решетките на следствения затвор. Пуснат на свобода след амнистията, храбрият генерал се заклева да си отмъсти и да се реваншира, макар че е подписал декларация повече да не се занимава с политика.

Лош е оня барон-разбойник, който не мечтае да стане крал — особено когато самият крал е постоянно, значи, неразположен.

В качеството си на какъв пристига Ачалов в Будьоновск и по какъв начин успява да мине през трите обръча на блокадата — това няма голямо значение. Защото генерал-полковникът от запаса не само е пропуснат през трите обръча, но получава свободен достъп и в самата болница.

Тук е важно да се отбележи, че в окупираната болница не пускат всеки, който има разрешение от Ерин, Степашин и Егоров, а само онези, които полковник Басаев желае да види.

На Жириновски и Говорухин например също е разрешено да минат през кордона като депутати. „Силовите“ ги пускат, но Басаев отказва и нищо не излиза от намерението им.

А в случая с Ачалов се наблюдава пълно единство на възгледите, понеже на всички е ясно, че генералът отива лично да изрази възхищението си от човека, когото той съвсем основателно смята за един от своите най-способни ученици.

Веднага след посещението на генерал Ачалов в Будьоновск на страниците на столичния печат излиза един анонимен специалист по държавните преврати, диверсиите и международния „тероризъм“, който коментира събитията така: