Игор Бунич - Касапницата в Чечения

За опасността, че чеченската авантюра абсолютно неизбежно ще прерасне в истинска гражданска война, която ще се прехвърли и отвъд границата на Чечения — в Русия, предупреждаваха едва ли не всички журналисти-анализатори, политолози, учени, изтъкнати политици… Към тези предупреждения правителството и генералите останаха глухи. С присъщата им нагла безцеремонност Грачов и Куликов, Ерин, Степашин и Егоров им отвръщаха с присмех. Черномирдин пък категорично отхвърляше такава възможност буквално до деня на началото на трагедията. Сега ние виждаме колко струват тяхната проницателност, интелект и политически усет… „Силоваците“ и цялото правителство показаха пълната си неспособност да изпълняват своите преки задачи и да действат поне в някаква степен професионално. За опасността от разпространяването на войната и в Русия отдавна се е знаело. Един тежко въоръжен многоброен отряд, който посред бял ден преодолява стотици километри на територия, осеяна със сътрудници на спецслужбите, с части на вътрешните и редовните войски — това не е притаил се във входа убиец, изненадващо изскачащ оттам.

„Когато трагедията се случи и вече беше невъзможно да не вземат «мерки», първото и единственото, което решиха да извършат, бе щурмът на болницата, при който ликвидирането на Басаев и другарите му би могло да стане само с цената на гибелта на всички заложници. Но какво от това, че към убитите десетки хиляди в Чечения ще бъдат прибавени и още хиляда…“

Ала въпреки прекрасния си предварителен анализ на въпроса, защо все пак властите са започнали преговори, Любарски отговаря с известна наивност: Черномирдин се е изплашил да не би Думата да поиска оставката на правителството, а и неговата лично, след което ще го застигне „политическа смърт“. Знаем обаче, че Думата вече се е опитала, макар и плахо, да постъпи по този начин и помним думите на ухиления Елцин: „Нека Думата сама да си подпише присъдата.“

Както и да е, но от това Черномирдин никак не се страхува!

„В Будьоновск — отбелязва влиятелният френски вестник «Монд» — Кремъл, който използва вземането на заложници, за да обърне общественото мнение срещу чеченците, се опита, след като не можа да измисли нищо по-свястно, да употреби насилие. И сега е принуден да си дава вид, че е готов за преговори. За да се съгласят руските власти на преговори обаче, трябваше да се премине през кръвопролития и неуспешен за руските въоръжени сили щурм на болницата, през касапницата в самата болница. Чеченците се отказаха от парите и предлаганата им възможност за бягство. И успяха да постигнат прекратяването на военните действия, както и незабавното започване на преговори с Москва.“

Случаят има свой аналог в историята ни. Седемте автобуса „Икарус“, с които оставилият в Будьоновск 182 пресни гроба отряд на Шамил Басаев се връща, възторжено посрещан от местните жители в Чечения, оказва върху изнервеното руско общество същото въздействие, както някога седемте предали се руски кораба, влизащи под японски флаг в залива Майдзуда, възторжено посрещнати от местното население, струпало се на брега. Това тогава подтиква руското правителство да прекрати войната с Япония, която то също е планирало да приключи само две седмици след започването й — с превземането на Токио.

Но все пак Япония е чужда държава, а не собствена провинция.

И ако унижението от тогавашния позор още се помни, то, смея да ви уверя, че унижението пък от този позор, с който доблестният полковник Басаев е покрил крилата на руския орел, също никога няма да се забрави. И също така поколение след поколение ще си задава въпроса как е могло да се случи подобно нещо?

Става дума не за това как е допуснато да бъде нападнат Будьоновск, а как се е стигнало дотам, че извършилият нападението Басаев да се завърне в родните си планини с любезно предоставените му седем туристически автобуса „Икарус“, над които се веят зелените знамена на „Свободния вълк“, а всичките „железни обръчи“ на блокадата покорно им правят път?

Наистина „абкар!“ 49 49 От израза „Аллах абкар“ (ар.) — Бог е велик! — Бел. прев. — както възкликва един журналист-циник, когато предава на полковник Ворожцов писменото си уверение, че доброволно се присъединява към „бандитската група на Басаев“.

Може би от всички най-близо до истината е германското списание „Шпигел“ — винаги внимателно и щателно проверяващо получаваната информация, — което отбелязва в редакционна статия, че: „Вече възникват съмнения наистина ли трагедията в Будьоновск беше резултат на внезапно нападение от страна на чеченците или тук се е намесила дългата ръка на влиятелни руски среди.“