Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Появилият се на задника цирей винаги може да инфектира целия организъм, особено отслабналия, каквато е сега Русия. А в ничии планове не влиза толкова бързата смърт на този пациент.

Междувременно в Будьоновск стрелбата продължава, тъй като изпращаните в центъра оптимистични писмени доклади се нуждаят от някакво конкретно превъплъщение. Но обидената „Алфа“ повече не участва в бойните действия, предоставяйки честта да завладеят болницата на спецчастите на МВД. „Служебният страх парализира преди всичко разума“ — мрачно се шегува по този повод един от наблюдателите.

Новият опит за превземане на болницата с щурм започва в 14,30 часа.

Сградата гори на няколко места. По-късно се ражда версията, че войниците отново били изпратени на щурм поради опасенията да не би заложниците да изгорят живи. И за да не изгорят заложниците живи, решават да ги прострелят така, както те продължават насилствено да стоят до прозорците.

Всичко това става посред бял ден пред очите на струпалите се около болницата роднини.

От прозорците на болницата заложниците все така отчаяно размахват бели чаршафи и отчаяно викат: „Не стреляйте! Не ни убивайте!“ Виковете се чуват и отвъд квартала, та дори и залповата стрелба не може да ги заглуши.

Накрая, загубили още десет убити войници и тридесет ранени, но убили около стотина заложници, „триумфаторите“ заповядват да бъде прекратен огънят. И възобновяват преговорите с Басаев, предлагайки му отново пари и самолет до която си пожелае страна. Басаев отговаря, че повече няма да води преговори, но моли за пожарна команда, която да изгаси пламъците, застрашително обхващащи сградата. Молбата му незабавно е изпълнена.

Настъпва зловеща тишина, нарушавана от време на време от самотни изстрели някъде в града. Кой срещу кого стреля там, не е ясно.

Часът е 15,20, а денят — 17 юни 1995 година.

„Съботата на 17 юни — предава от Будьоновск кореспондентът на «Московсие новости» — ще влезе в аналите на историята на борбата с тероризма като ден на безумието, на непрофесионализма на военните и пълния идиотизъм на техните началници.“

Спешно свиканият в Пятигорск казашки съвет под председателството на бившия обкомовски секретар, а сега „атаман“ Мартинов, отправя към Басаев ултиматум: „ако до 0 часа на 18 юни той не освободи заложниците, казаците ще изловят и ликвидират три пъти повече чеченци — измежду живеещите в Ставрополския край“.

А в края вече се извършват „стихийни“ погроми над чеченското население. Цели семейства се изхвърлят на улицата, а домовете им казаците събарят с булдозери. Мнозина от тези чеченци никога не са били в самата Чечения. Родили се и получили образование в Русия, те от много години работят в Ставрополския край.

През цялото време групата на Сергей Ковальов, за разлика от групата на Жириновски, не само не е допусната в щаба, но изобщо не й се разрешава да мине през кордона. Депутатите само периодично чуват възобновяващата се стрелба, която затихва към три и половина часа следобед.

Ковальов още няколко пъти звъни в Москва на Егор Гайдар, но той признава, че при дадените условия нищо не може да направи.

Денят отива към мръкване, когато в стаята на групата на пълномощника по правата на човека телефонът изведнъж зазвънява. Сергей Ковальов вдига слушалката и за своя голяма изненада чува гласа на премиера Черномирдин. Премиерът му казва, че го упълномощава да води от името на правителството преговори с Басаев. „Вземете със себе си когото желаете — заповядва му правителственият глава. — И действайте. Нямаме време за губене!“

Ковальов веднага се обажда в щаба. Този път там веднага вдигат слушалката. Оказва се, че на телефона е началникът на УВД в Ставрополския край генерал Медведицки. Генералът казва, че Ерин, Степашин и Егоров нямат възможност да приемат Сергей Ковальов, понеже в този момент били много заети, но му дават номера на телефона, по който би могъл да се свърже с болницата и да разговаря с Басаев. Ковальов и Шамил Басаев лично се познават от времето на щурма срещу Грозни. Ковальов предлага на чеченския полковник себе си и своята група — в качеството на заложници, срещу освобождаването на задържаните мирни жители. Басаев не се радва много на такава перспектива (та нали всички струпали се в Будьоновск началници мечтаят за ликвидирането на Ковальов и колегите му), но обещава да помисли.

Към 20,30 часа Басаев съобщава, че е готов да преговаря с депутатите от Държавната дума за освобождаването на заложниците. Но за тази цел той иска временно прекратяване на бойните действия на територията на самата Чечения и потвърждение от федералните власти, че Ковальов е упълномощен за водене на преговори.