Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Наистина откъде и как?

„Алфа“, която от 1991 година насам не е съумяла смислено да изпълни нито една от възлаганите й задачи, не само не признава пораженията си, но и постоянно твърди, че политиците си измивали ръцете с нея. Впрочем тя наистина върши работата на политиците, които естествено предпочитат да останат в сянка. Наблюдава се интересна игра, участниците в която използват една и съща тенис-ракета.

Вбесеният генерал Гусев по-късно измисля версията, че Басаев бил хвърлил око на градската болница в Будьоновск още преди половин година. Подготвяйки се за операцията, чеченското разузнаване създало към болницата кооперация „Ибрис“, която взела под наем подземието — уж за склад на стоките си, а всъщност в продължение на няколко месеца трупала там оръжие и боеприпаси…

Но както и да е, щурмът, за който така дълго са се подготвяли, се е провалил.

След известно време от главния корпус на болницата излизат двама лекари — мъж и жена, размахващи бели чаршафи. Жената, която е хирург, изпада в истерия и започва да крещи: „Не стреляйте, моля ви не стреляйте! Там има деца. Много деца!“

В този момент в „извънредния щаб“ се появява Владимир Жириновски, който е пристигнал в Будьоновск заедно със знаменития лекар-хипнотизатор Кашпировски, прочул се още и със следното изявление пред Думата: „Ако отида в Будьоновск, всички заложници ще бъдат свободни.“ Способностите на Кашпировски са известни в цялата страна.

Колкото до Жириновски, който никога не се е отличавал с особена тактичност, виждайки в щаба министъра на вътрешните работи генерал Ерин, той с нотки на злорадство го пита: „Е, какво? Чувам, че щурмът се е провалил, а?“

Армейски генерал Ерин никога не губи самообладание. Той не започва да изяснява защо е нарушена строгата заповед никой да не бъде допускан в щаба без специално разрешение. Но защо ли тази заповед безупречно се изпълнява, когато става дума за един Сергей Ковальов, докато никой дори и не се опитва да спре Жириновски?…

„Защо се е провалил щурмът ли? — с недоумение възкликва Ерин. — Ние се стремим да изтласкаме чеченците от сградата…“

Понеже до провеждането на щурма Ерин, Егоров и Степашин имат „височайшо“ нареждане, те се безпокоят само че не са успели да изпълнят „нареждането“. Но има още време. Затова изпращат в Москва победоносен доклад, съставен, разбира се, от внимателно подбрани изречения.

В него се казва, че след като събрали всички заложници на последния етаж на болницата, бандитите започнали масов разстрел и същевременно направили опит да напуснат сградата, за да се измъкнат от града. В последвалото сражение бандитите били отхвърлени назад, а „Алфа“ превзела първия етаж, успяла да предотврати взривяването на сградата и започнала да си пробива път към горните етажи. Пълното неутрализиране на бандитите се очаквало в най-скоро време… Малко по-долу е добавено съобщението, че „Алфа“ е успяла да освободи 127 заложници.

Всъщност ако е успяла „Алфа“ да постигне нещо, то е да изнесе под дъжд от куршуми своите ранени и убити.

Сградата на болницата продължава да гори. Задушливият дим се разпространява из стаите и „каменното“ сърце на воините на исляма не издържа. Басаев нарежда да бъдат пуснати на свобода всички родилки, бременните и болните деца с придружаващите ги майки.

Зрелището е потресаващо. През вратата на болницата се заизнизва дълга колона от майки с бебета и малки деца в ръце и жени, в чиито издути кореми дозрява нов живот. Колоната се движи бавно в посока на града. Тази истинска картина на излизането на жертвите от „ада“ потриса всеки, който я вижда.

Младите жени са на границата на пълно нервно изтощение. Но въпреки това настоятелно умоляват войниците да не стрелят по болницата, тъй като не други, а заложниците са главните жертви на стрелбата им. Те уверяват, че с тях и с децата им добре са се отнасяли. Тези съвсем млади провинциални жени, почти момичета, схващат много по-добре нещата, отколкото всички политически дейци, заседнали в „извънредния щаб“ и организирали касапницата. Чеченците, казват те, не искат нищо друго, освен да спре изтреблението на техния народ и да се даде свобода на родината им.

Естествено в „щаба“ не чуват думите им — там просто включват освободените родилки в числото на успехите на „Алфа“, за да не изглежда съвсем безсмислен провалилият се щурм. В същото време загиналите повече от сто заложници са приписани за жертви на Басаев. Именно за спасяването на техния живот „Алфа“ се е хвърлила на щурм, без да жали себе си.