Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Първата реакция на Ковальов е незабавно да хукне към мястото на събитието. Но се оказва, че дори и площадът пред сградата на администрацията е блокиран и кордонът бойци от спецчастите не пропуска депутатите. Изкачил се на покрива на сградата, Ковальов ясно вижда огнените езици, възпламеняващи се изпод покрива и зад прозорците на болницата. Той разбира, че са се сбъднали най-лошите му предчувствия. „Алфа“ е започнала щурма.

Втренчил се в изпадналата в истерия жена, размахваща бял чаршаф и молеща с неистов глас за пощада, генерал Гусев усеща, че и самият той е близко до истерия. На него също би му се искало да се свлече на земята, да закрещи, да удря с юмруци по камъните, да си блъска главата о обгорялата земя и да псува на майка така, както знае да псува само обзетият от диво отчаяние руснак.

Избраната от него тактика на „огнения вихър“ е довела до това, че на „Алфа“ са свършили боеприпасите, докато обратното — терористите отвръщат с такава непрекъсната стрелба, сякаш в болницата са разположени складове за подсигуряване с муниции най-малко на една общовойскова дивизия.

Планът на операцията е предвиждал три етапа. В първия не влиза нахлуването в самата болница — стратегията на операцията не опира до залавянето на терористите, а до тяхното изтласкване от сградата чрез „изнуряваща“ ги стрелба. На този етап на „Вега“ е отредена ролята да води прикриващ огън.

На втория етап „Алфа“ се вмъква според замисъла в сградата и води бой с отряда на Басаев по примера на легендарния сержант Павлов при Сталинград.

На третия етап е планирано оцелелите „басаевци“ да бъдат изтласкани на улицата, където ще ги доразбият отрядите за бързо реагиране, армейските части и подразделенията на Вътрешни войски, обкръжили в три обръча болницата.

Но както му е редът, цялата операция проваля самият „извънреден щаб“, който с нешифрован текст нарежда по радиовръзката на службата „Бърза помощ“ да събере в 5,00 часа сутринта всичките си екипи пред сградата на болницата.

Предаденият по ефира текст е следният: „Начало в 5 сутринта. Трябва да съберете пред обекта всички линейки.“ А чеченците, както вече се знае, разполагат с японска радиостанция със закодирани канали (т. е. техните разговори е невъзможно да бъдат прехващани) и освен това намиращата се в двора на болницата диспечерска на „Бърза помощ“ е в ръцете им. Така че те подслушват всички разговори на „Алфа“ и веднага схващат, че не е измислено нищо по-елегантно от изнурителен бой чрез „ураганен огън“. А отрядът на Басаев най-вече е готов именно за такова развитие на събитията.

Какво са правили в този момент Федералната агенция за правителствена връзка и информация и Службата за радиоконтраразузнаване при ФСБ, отговарящи за контрола в ефир, и защо не са взели най-елементарните мерки за прикриване на връзката, никой не знае.

А най-много от всички това би искал да знае генерал Гусев.

Защото придвижването на „алфовците“ е забелязано от чеченците още в 4,50 часа и те откриват по двете предни групи същият ураганен огън, който е замисляла „Алфа“. По такъв начин веднага отпада предвижданият елемент „внезапност“, от който много зависи по-нататъшното развитие на щурма и изхода на цялата операция. В същото време става ясно, че плътността на открития от чеченците огън е в степен, каквато ветераните от „Алфа“ никога не са виждали. Дори и при легендарното щурмуване на двореца на Амин в Афганистан.

Групата пък, която се придвижва, за да заеме позиции от другата страна на болницата, е просната на земята с кръстосания огън на две тежки картечници ДШК. Снайперистът лейтенант Бурдаев е повален от картечен откос, когато тича на помощ на петимата бойци, опитали се да се върнат на изходните си позиции, но озовали се в огнен „чувал“ с невиждана досега плътност на стрелбата. Куршумите са пробили бронежилетката, разкъсали са гърдите му, направили са на пихтия белите и черния му дроб. Лейтенантът умира мигновено.

Точно в този момент генерал Гусев чува по радиостанцията гласа на майор Владимир Соколов — един от най-опитните хора на „Алфа“: … „Край, струва ми се — някак делнично съобщава майорът. — Ръката ми откъсна.“ Вече по-късно го намират мъртъв. Както и лейтенант Дмитрий Рябинин, улучен от снайпер в гърлото. Ранените са повече от петнайсет души. Такива загуби „Алфа“ никога досега не е имала, а щурмът фактически още не е започнал. Извършва се само придвижване към изходните позиции.