Игор Бунич - Касапницата в Чечения

В микрорайоните няма осветление и никой не патрулира там — дори и милицията. Няма нито един бронетранспортьор — поне на кръстовищата. Всички сили са съсредоточени покрай извънредния щаб в сградата на РОВД, където се е разположило високопоставеното войнство от Москва. Трудно е да си представят какво би се случило, ако в града нахлуят нови отряди на чеченската армия…

Дори сега, когато в околностите на града има щурмоваци (поредното „дези“ на ФСБ), жизненоважните градски обекти се охраняват само символично. И всяка минута върху всеки от тях може да се стовари бедата.

Точно в този момент в кабинета, където се провежда съвещанието, се втурва силно изплашен началникът на районното енергоснабдяване и съобщава, че край подстанцията се е завързал бой с новите отряди щурмоваци. Паниката е неимоверна. В района на сражението веднага са изпратени армейски подразделения и част от „Алфа“. За щастие бързо се изяснява, че там няма никакви щурмоваци. Престрелката завързали два отряда на ОМОН, неразпознали се в тъмното.

Местните началници чакат да чуят дошлите от Москва ръководители. Но те не могат нищо да кажат. Това вече не са никакви ръководители, а отвратителната пяна на дълго трупалите се лъжи и военни неуспехи, издухана в Будьоновск от наближаващия разгром…

И местното началство, без да се съобразява с техния ранг, започва да говори пред присъстващите министри и генерали всичко, което мисли за тях. Изразено е мнението, че трябва да ги изпратим обратно в Москва и сами да се заемем с освобождаването на заложниците, но само чрез преговори. „Само да ги махнем оттук — и ще се съгласим на отстъпки, че иначе московските генерали кой знае каква още ще я свършат и ще стане съвсем невъзможно да се оправим!“

Евгений Кузнецов полага доста усилия да възстанови на съвещанието задължителното чинопочитание. По-късно обаче този чиновнически бунт ще му струва губернаторския пост.

Към 20,00 часа в Будьоновск пристига групата депутати от Държавната дума начело със Сергей Ковальов. Групата веднага се отправя към извънредния щаб, но охраната там й препречва пътя. Не помагат никакви депутатски карти, нито настоявания, нито уговаряния. „Такава е заповедта!“ — отговарят суровите младоци с каски, бронирани жилетки и автомати.

Групата на Ковальов се отправя към сградата на администрацията, в която ясно личат следите от неотдавнашното нападение, и оттам се опитват да се свържат с щаба, намиращ се през два блока — в зданието на УВД.

Напразно, въпреки че неколкократно звънят по телефона — или дава заето, или никой не вдига слушалката.

Тогава Ковальов се обажда на Егор Гайдар в Москва и го моли да използва всичките си връзки и влияние, за да издейства разрешение групата депутати да бъде допусната в щаба. Само така Ковальов и колегите му биха могли да предотвратят всеки опит за силово решение на ситуацията и да предложат услугите си да преговарят с терористите.

Не е известно какви свои връзки използва Егор Гайдар, но скоро на Ковальов позвънява самият Егоров. Той много любезно поздравява Сергей Ковальов, макар че неотдавна публично го е нарекъл „враг номер едно на Русия“, и му казва, че веднага тръгва към административната сграда за среща с депутатите.

Минути по-късно обаче Егоров отново звъни, но този път — за да се извини, че не можел да дойде. А не може и да приеме групата на Ковальов в щаба. Провеждали се важни съвещания, които по всяка вероятност щели да продължат цялата нощ. Но е готов на сутринта да се срещне с уважаемия Сергей Адамович, който не бивало да се тревожи за нищо. Той, Егоров, сам ще се обади по телефона.

Министърът по въпросите на националностите е самата любезност. Макар да не са го питали, той съобщава на Ковальов, че на преговорите с Басаев е постигнат значителен прогрес, което окриляло надеждата за безкръвно разрешаване на въпроса за освобождаването на заложниците.

„А на сутринта — привършва Егоров — авторитетът на групата на Ковальов сред чеченците може да се окаже много от полза и тогава ще започне нашата съвместна работа.“

Шекереният глас на министъра никак не успокоява пълномощникът по правата на човека при президента на Руската федерация. По-скоро е обратното. Ковальов много добре познава Егоров. Обаче умората от продължителното пътуване със самолет от Германия до Москва, а оттам до Будьоновск, си казва думата. Ковальов се килва върху дивана и заспива мъртвешки сън.

Но много скоро го разбуждат тътнежи от артилерийска стрелба. Ковальов поглежда часовника си: шест часът и пет минути сутринта. Навън вече се развиделява. Той рипва от дивана и притичва до прозореца. Над болницата се издигат черни кълба дим.