Съобщение с такъв смисъл е изпратено в Москва и Халифакс, където, както е известно, се намира президентът Елцин.
Получил победоносното съобщение, президентът още веднъж потвърждава пред цял свят с много доволен вид, че „щурмът беше предприет по моя заповед, която издадох, преди да излетя от Москва.“ По думите на Елцин решението било съгласувано с ръководителите на съответните министерства и преди всичко — с Ерин.
Поема си дъх и Черномирдин, заместващ в Москва президента.
През цялото време на тази половин година премиерът прави всичко възможно да се дистанцира от чеченската касапница и дори се опитва, макар и плахо, да я спре, предлагайки да се пристъпи към преговори. По този повод се появява изразът: „Всички са се омърсили в Чечения, само Черномирдин е чистичък.“ Това съвсем не така, но заради производството на нефт и газ той е много заинтересован на безумството в Чечения да се сложи край.
Затова, след като получава съобщението за близката победа, носещо подписите на тримата будьоновски триумфатори, Черномирдин, от позицията си на изпълняващ функцията на държавен глава, призовава към освобождаване на заложниците в „най-къс срок“.
„Убеден съм — пояснява се премиерът, — че дори и онези, които съчувстват на дудаевския режим, които осъждат войната в Чечения, сега нагледно се убеждават какво всъщност става и какво се е случило. Днес още веднъж ми се иска да кажа и да обърна вниманието на всички, които са съпричастни към тези събития. Необходимо е да се сложи точка… Още веднъж мога да кажа, че организаторите, планирали тази операция, планирали самата терористична акция, са имали за цел да дестабилизират страната ни на юг, в Северен Кавказ, така че ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА ДА ОПАШЕ С КЪРВАВАТА СИ НИШКА ЦЯЛА РУСИЯ. ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! НЯМА ДА ИМА НИКАКВИ КЪРВАВИ НИШКИ И НИКАКВИ ПАРТИЗАНСКИ ВОЙНИ В СТРАНАТА. Правителството прави и ще прави всичко необходимо, за да има ред в страната. Днес в Будьоновск се намират представители на правителството, упълномощени и имащи всички права да водят преговори и да седнат на масата за преговори.“
Едва ли някой е разбрал какво всъщност иска да каже Черномирдин. Какви преговори и с кого по-точно?
Та нали току-що в Халифакс се е изказал президентът и строго е заповядал, значи, всички да бъдат ликвидирани! Той е изразил недоволството си, че забавят щурма — искал дори сам да го ръководи от борда на самолета. Напразно лидерите на голямата „седморка“ убеждават Елцин, че десетилетните събития в Ълстър (Северна Ирландия), в Близкия изток и на други места красноречиво дават да се разбере: не е възможно проблем като чеченския да бъде решен от позицията на силата.
Трябва да започнете преговори. Нека да са много трудни и продължителни, но — преговори! Вижте поне какво правят Израел и палестинците. Нима някой е допускал, че Рабин и Арафат ще седнат на една маса? Елцин слуша, усмихва се, кима с глава. Прави впечатление на човек, който е много доволен от себе си. По лицето му — нито сянка от загриженост.
Малко по-късно президентският секретар по печата Сергей Медведев заявява, че след станалата пред очите на цял свят трагедия с мирното население на град Будьоновск вече не може да става дума за никакви преговори с чеченците. С бандитите е възможно да се разговаря само по един начин: или те се предават и степента на вината им ще определи съдът, или ще бъдат ликвидирани.
Кой знае защо, но малцина обръщат внимание на толкова различната преценка на ситуацията от страна на президента в Халифакс и на премиера в Москва, където Черномирдин еднозначно се е изказал за необходимостта от преговори.
Не подлежи на съмнение това, че Черномирдин в този момент разполага с информация, каквато президентът няма. Пък и осведомеността на президента за много от събитията в страната изобщо е отделна и детективска тема. Няма по-тежко държавно престъпление от съзнателната дезинформация на държавния глава. А това означава, че за затвора плачат кажи-речи всички от президентското обкръжение, включително и аструлогичният отдел на Службата за сигурност…
Въпреки че средствата за масово осведомяване са създали на Черномирдин имиджа на посредствен човек — тройкаджия в училище, помощник-майстор на сонда, едва успял да завърши ВУЗ, способен криво-ляво да се занимава само със стопански въпроси — това съвсем не е така. Не трябва да се забравя, че до управленческите висоти в системата на покойната КПСС, а още повече в системата на интриганстващата по византийски администрация на Елцин, може да се издигне само ловък и, което е най-важното — отлично информиран политик, като не е задължително той да е завършил училище със златен медал.
Читать дальше