Игор Бунич - Касапницата в Чечения

По молба на Ковальов Егор Гайдар през цялата вечер прави опити да се свърже с премиера, но напразно. Времето тече и наближава полунощ, а над Будьоновск продължава да виси напълно неопределено положение — като театрална завеса пред последното действие на трагедия.

А на другия край на планетата, в Халифакс, където сега наближава 18,00 часа, започва дългоочакваната съвместна пресконференция на президентите на САЩ и Русия — Бил Клинтън и Борис Елцин.

Руският президент е в явно недобро разположение.

Предвидено е да говорят за международната ядрена безопасност и взаимноизгодното сътрудничество, по които теми всички политически дейци обикновено приказват общи и с нищо незадължаващи ги приказки. Но журналистите се интересуват изключително от Чечения и отделно — от случая със заложниците в Будьоновск.

Превъзмогвайки състоянието си, президентът вдига нагоре ръце и почти се развиква: „Чечения е център на международния тероризъм, корупцията и мафиотщината!“

„Чеченците — продължава той и вече размахва ръце — са до един бандити значи!“ И президентът описва с пръст кръг над главата си: „Такива черни превръзки, значи, са си турили на главите. Тях всички ще ги ликвидираме!“

Докато шашнатите кореспонденти се питат защо според зле изглеждащия президент зелените превръзки на чеченците с текст от Корана са черни, самият Елцин с последно усилие на волята напряга очи и вижда отчаяните знаци, които му правят застаналите зад кадър Козирев и секретарят по печата Медведев.

С пръст върху устните си, президентът им кимва неколкократно послушно с глава и с вече по-спокоен глас отново повтаря новината, че Дудаев е поискал политическо убежище в Турция. Изявлението му светкавично е опровергано от сътрудниците на американския президент, но Елцин, изглежда, така и не ги чува.

В този момент един от присъстващите руски телевизионни журналисти задава на Клинтън въпроса, не е ли променил той мнението си за Чечения след случая с превземането на болницата в Южна Русия.

Отново вбесен и без да даде на Клинтън възможност да отговори, Елцин пак, по думите на американски кореспонденти, започва да вика, че сам той бил заложник на този кризисен момент, а неговият приятел Бил подкрепял руската акция за потушаване на метежа.

Гласът на Елцин стига до крясък. „Генерал Дудаев — упорито твърди той — е поискал политическо убежище в Турция и Турция се е съгласила. На нас ни е все едно къде ще отиде!“

Обаче номерът на Елцин да изкрънка едно рамо от Бил Клинтън чрез изявлението си, че „моят приятел Бил“ подкрепя руските методи за озаптяване на чеченските въстаници, този път не минава.

Президентът Клинтън, който отвръща глава всеки път, когато „приятелят Борис“ диша в лицето му, след като намръщено е изслушал монолога на Елцин, заявява, че неговата позиция във връзка с чеченския конфликт не е тази, която сега тук му приписват. Разбира се, той е против всякакъв вид тероризъм, но е едностранно, не в полза на едните и в ущърб на другите.

Тероризмът — щом ще използваме тази дума — бил започнал от нападението на руските въоръжени сили над Чечения и се е превърнал там в неизменен елемент от всички начинания на воденето на тази война. Така че онова, което се е случило в Будьоновск, е само логично развитие на събитията.

„Поведението на президента в Халифакс — предава в Москва един от руските журналисти, — неговите празнословни и надути речи, неговите безотговорни изявления, като фантастичната измислица за намерението на Дудаев да бяга в Турция, разиграната от него на срещата с Клинтън сцена с бандитите с черни (!) «превръзки», която беше по-срамна и от берлинското дирижиране, неочаквано се оказа полезна за нашата страна, понеже в Москва е останал да я «стопанисва» Черномирдин.“

Късно вечерта на 17 юни екип на руската телевизия спешно е изпратен в сградата на правителството. Наближава полунощ и стреснатите журналисти, се питат какво ли се е случило. Какво ли изявление на правителството ще трябва да препредадат сега по ефира? Подобно нещо не е ставало никога, дори и по време на Карибската криза, когато СССР и САЩ са почти на границата на ядрена война.

Какво обаче се е случило сега? Може би обзетата от ярост армия и спецслужбите, за да си отмъстят за Будьоновск и още много други неуспехи, са решили да подпалят световна война на принципа „седем нещастия — един отговор“?

Онова, на което стават свидетели журналистите, а чрез тях и цялата страна и цял свят, наистина няма аналог в историята. Поне в историята на борбата срещу тероризма.