Дейвид Брин - Практически ефект

Накрая реши да се доближи предпазливо. Жената вдигна глава.

— Вие ли сте Денис? — попита тя с хладен, почти неприязнен тон. Говореше далеч по-разбираемо на местния диалект.

Той кимна.

— Да, госпожице. Наред ли е всичко с Томош? Мога ли да помогна с нещо?

Предложението, изглежда, я изненада. Чертите й видимо се смекчиха.

— Отведоха родителите му. Прескочих да го прибера у дома. Можете да останете тук, докато дойдат да приберат покъщнината и да заключат.

Денис искаше да зададе още цял куп въпроси, но леденият й поглед го смрази.

— Седнете на стълбите и чакайте — довърши тя и поведе момчето.

Кой знае защо Денис не се почувства обиден от подозрителността, с която го посрещнаха. Сигурно беше заради странния му акцент. Седна на стълбите, както му бяха казали.

На верандата, точно пред входната врата, имаше сандък с инструменти. Отпърво Денис го погледна без особен интерес, но нещо привлече вниманието му и той сбърчи озадачено вежди.

— От интересно, по-интересно — промърмори той.

Вътре имаше мотика, брадва, гребло и лопата — всичките блестящи и чисто нови. Плъзна пръст по остриетата на градинарските ножици — бяха наточени и съвсем гладки. Дръжките им бяха от потъмняло дърво. Вдигна ги и ги доближи до очите си — едва сега забеляза, че остриетата са почти прозрачни и във вътрешността им се виждаха разклоняващи се жилки, които приличаха на капиляри.

— Божичко, та те са от камък! — възкликна Денис. — Някакъв скъпоценен камък или кристал!

Какъв невероятен напредък на науката и техниката се изискваше, за да се произвеждат подобни сечива за земеделска работа!

Но това не беше всичко. Докато се ровеше из сандъка, пълен с какви ли не интересни инструменти, Денис намери и такива, които също бяха изработени от камък, но това бе почти единственото им сходство със свръхмодерните образци, пробудили възхищението му. На дъното лежеше брадва, също с каменно острие, но толкова груба и нескопосана, че сякаш идваше направо от Първобитния век! На няколко места дръжката бе излъскана от употреба, груба и доста неудобна за използване. Острата част бе издялана от кремък или друг непрозрачен материал и привързана с кожени ремъци.

Имаше и други подобни контрасти — редом лежаха блестящи, изумителни сечива от съвършено шлифовани материали и дизайн с несъмнено компютърен произход, и оръдия на труда, за които дори това название бе твърде гръмко.

За една двуостра брадва дори си помисли, че е направена от същата ръка, която бе създала и мистериозния нож в раницата му.

— Стивмладши е най-добрият практикар в околията — произнесе някой зад гърба му.

Денис се обърна. Не беше забелязал, че леля Бис се е върнала. Жената му предложи купа и лъжица, които той прие механично. Над купата се извиваше ароматна па̀ра.

— Стивмладши? Той ли е бащата на малчугана?

— Аха. Стивмладши Сигъл. Чудесен човек. Беше десятник в кралската гвардия преди да се ожени за сестра ми Сара. Ако питате мен, репутацията му на отличен практикар бе това, заради което си изпати накрая. А също и задето има фигурата на барона — двамата са с еднакъв ръст и тегло. Хората на барона дойдоха тази сутрин да го приберат.

Всичко това бе произнесено с подобаваща сериозност, сякаш наистина имаше смисъл. Денис не посмя да изрази съмнение. И без това още трудно следеше речта й, заради плътния акцент.

— Ами майка му? — попита той и духна върху лъжицата с каша. Беше гъста и много вкусна, а и не беше хапвал нищо по-разнообразно от седмица насам.

Леля Бис сви рамене.

— След като отведоха Стивмладши, Сара дотича при мен да ме предупреди, събра си набързо багажа и се отправи към хълмовете. Намислила е да моли л’тофите за помощ. — Бис изсумтя недоволно. — Ако въобще я изслушат!

Денис почувства, че му се завива свят от толкова много непознати понятия. Кои са тези л’тофи ? И какво означава практикар ?

Що се отнася до ареста на бащата, тук имаше цяла дузина подходящи обяснения — горд и независим фермер, който има стари сметки за уреждане с местния шериф, но какво значение придаваха на израза: „има фигурата на барона“? И това ли е престъпление?

— Томош успокои ли се?

— Аха. Искаше да се сбогува с вас преди да си тръгнете.

— Да си тръгна значи — повтори Денис. Беше се надявал на някакво гостоприемство, включващо поне меко легло и топла храна преди да продължи към някое по-голямо селище. Изглежда, беше попаднал в размирен край. Жадуваше да узнае нещо повече за великолепните високотехнологични предмети и същевременно му се искаше да избягва среща с типове, като този зловещ барон Кремер.