Дейвид Брин - Практически ефект

За всеки случай направи още един широк кръг, за да достигне най-удобната позиция за равен и постепенен заход надолу към избраната от него писта за кацане. Трябваше да внимава, защото едва ли щеше да има втора възможност.

Чак сега, докато очакваше подходящ вятър, намери време да погледне към спътниците си. Арт бе плувнал в пот, но му се ухили щастливо, показвайки, че все още има пълна вяра в него. За разлика от него Линора изглеждаше напълно изтощена. Беше се отпуснала напред, подпряла мократа си буза на рамото му, и сякаш нищо от ставащото не я интересуваше. Денис й си усмихна окуражително и се обърна, готов да започне приземяването.

— Добре, момчета — викна им той. — Затегнете коланите!

„Площадката“ към която се носеха с нарастваща скорост, всъщност се оказа песъчлив бряг с най-малко десетградусов наклон отляво надясно и само на десетина метра от северния стръмен край на платото. Денис дръпна ръчката към себе си и обърна крилата така, че да забавят снижаването. Корпусът се затресе и той изпъна крака, за да заеме по-стабилна поза. В този момент почувства, че Линора го прегръща и се притиска към него.

Планерът изви плавно и грациозно като албатрос и докосна лекичко мекия пясък. Едното крило се наклони, заора в пясъка и ги завъртя, но въпреки това продължаваха да се плъзгат почти право напред по площадката. Облак прахоляк и чакъл се вдигна зад опашката, най-вече благодарение на Арт, който дърпаше с все сила спирачките. Колелата на робота също се въртяха с трескава бързина.

Не след дълго прашната пелена ги обгърна отвсякъде и Денис трябваше да насочва машината по усет.

След малко спряха. Когато прахта се уталожи и всички изтриха засъхналите корички около очите си, Денис откри, че се бяха приземили само на няколко метра от ръба на площадката. Следваше поне петдесет метра отвесно спускане и ново, по-голямо плато.

Един по един те се освободиха от ремъците, с които се бяха завързали, и скочиха на земята като се подпираха и пристъпваха неуверено по податливия пясък. Наблизо имаше няколко малки дръвчета и тримата приседнаха в сянката им, все още неспособни да повярват, че са се отървали невредими.

След още няколко минути Прасльо изпълзя от коритото и надигна глава да види къде са. Телцето му все още трепереше от ужас, а вероятно и от изтощение, след невероятно интензивния транс. Известно време то лежеше, загледано в лицата на спътниците си.

Накрая, когато слънцето се спусна зад западните върхове, то изсумтя презрително, изтегна се до металния корпус на робота и потъна в непробуден сън.

Въпреки мързеливото темпо, Брейди получи рани от седлото доста преди неприятният тип с червено расо да даде сигнал за почивка.

Брейди яздеше кон за първи път в живота си и знаеше със сигурност, че ще му е за последен, ако зависеше от него. Малко след сигнала се свлече непохватно от коня и един от войниците му развърза ръцете. Настаниха го до набързо стъкмения огън, под сянката на едно дърво, и се заеха да приготвят вечерята. Когато тя стана готова, същият войник му подаде прясно сварено месо в изящна купичка от материал, който малко напомняше порцелан. Докато се хранеше лакомо, Брейди не можа да сдържи възхищението си от красивата съдинка. Никога досега не беше виждал такава прекрасна изработка.

После нещо му светна в мозъка. Макар похитителите му да се държаха като примитивни диваци, те не можеха да скрият истинската си същност. Красиви вещи като тази, продукт на високо развита технология, проваляха напълно представлението, което се опитваха да му играят.

Тези хора несъмнено принадлежаха към някоя много развита цивилизация. Един-единствен поглед към пътя и тези великолепни самосмазващи се шейни, бе достатъчен за да го определи със сигурност. Съществуваше само едно обяснение за това, което ставаше тук.

Денис бе прекарал цели три месеца сред тях. Чакал е търпеливо, знаейки, че рано или късно Фластер ще изпрати някой, и то точно Брейди, за да оправи зеватрона. А през това време Денис се е сближил с местните жители, обещавайки им всички чудеса на Земята, като в замяна е поискал да изиграят на Брейди тази отвратителна и напълно безвкусна шега.

Мръсен ход!

Нищо чудно, че хората тук разполагаха със свободно време за подобни игрички. Брейди бе посещавал селища на „средновековници“ на Земята и знаеше, че те се забавляваха, като по цял ден яздеха коне и си уреждаха турнири със смешните си, нескопосани оръжия. Нюел вероятно бе наел някаква подобна циркаджийска трупа от побъркани на тема местна история перковци, за да се навъртат около зеватрона и да чакат появата му.