Дейвид Брин - Практически ефект

— !! — изписука то и потрепери. Миниатюрните му мембрани не бяха предназначени за истински полет и едва ли щяха да го спасят от зловещата участ да се разбие в скалите, заедно с останалите членове на тази злощастна експедиция. Денис едва не се разсмя, когато прочете всичко това върху уплашеното личице на животинчето.

Тази сцена отне не повече от секунда в разтегления от върховно напрежение момент, в който каруцата бавно се претъркулваше през ръба. Още няколко стрели бръмнаха отзад, но закъсняха. Изведнъж хоризонтът се измести с деветдесет градуса и дъното на пропастта се озова пред очите им. Прасолетът извряка. Арт нададе ужасен писък. Денис стискаше здраво коритото и се молеше.

Линора бе тази, която ги спаси.

Започна да пее.

Първият тон бе толкова кристалночист, че за миг забравиха за хипнотизиращата гледка на носещото се срещу тях дъно. Тримата бяха работили заедно достатъчно дълго като практикуващ екип. Сега призивът й послужи за фокус. Фелтешският транс отново ги обгърна в могъщите си вибрации.

Денис почувства слабо телепатично докосване, което несъмнено принадлежеше на Линора. Сетне към него си присъединиха Арт и Прасльо. Пространството около тях се изпълни с ослепително енергетично сияние. Усещаше присъствието на неимоверна сила и отчаяно желание за промяна на обкръжаващата ги действителност.

Но нямаше конкретен предмет за въздействие — нещо, върху което да окаже плодотворното си влияние Практическият ефект!

Съзнанието на Денис не бе в състояние да поднесе светкавично решение на този чисто научен проблем. За щастие в този миг подсъзнанието му се оказа далеч по-находчиво!

И докато се носеха неумолимо към дъното на каньона, той почувства, че времето се затваря около тях. Сред вихрушката от хаотична енергия, която по странен начин напомняше силовото поле на зеватрона, Денис премигна веднъж, два пъти, после затвори очи.

Когато отново ги отвори, откри, че седи до млад чернокос мъж с гъсти, лъскави мустаци. Младежът носеше бяла кожена куртка, чиито краища се вееха от вятъра, и чифт старовремски пилотски очила на челото.

Седяха в някаква странна конструкция от бяло платнище и ко̀си дървени подпори, пристегнати с метални жици. Макар че въздухът свистеше в ушите им, мъгливосивата реалност, която ги обкръжаваше, изглеждаше безкрайна и неподвижна.

— Знаеш ли — викаше непознатият, като се напъваше да надвие рева на вятъра — най-голям зор видяхме, докато придадем нужния ъгъл на крилете. — Ланглей 10 10 Ланглей, Самюъл Пиърпонт — (1834–1906) — амер. астроном и пионер на аеронавтиката — Бел.прев. не искаше и да чуе за някакво забавяне. Хвърли се презглава без да подлага моделите на щателни изпитания в аеродинамичната тръба, докато Уилбър 11 11 Орвил и Уилбър Райт — амер. братя, създатели на първия аероплан със собствен двигател — Бел.прев. и аз…

Денис го гледаше облещен. Премигна и отново отвори очи, за да открие, че реалността се е променила.

— … та се наложи лично да изпитам X-10! Двигателят заемаше половината от пространството на проклетото нещо! Първите няколко прототипа направо се забили в земята! Нарекли го „летящата бомба“. Нима можех да позволя някой друг да се качи вместо мен?

Мъжът с очилата и бялата куртка бе изчезнал, заменен от друг — с тънички мустаци, насмешливо изражение и мека шапка с шлемофони. Той поклати глава и се засмя.

— Иска си здрава работа, ето какво. Вярно, имах малко наследени парици и трябваше само да се покатеря върху гърбовете на тези гиганти. Признавам си го! Но всеки един от проектите ми е смукал направо от жизнените ми сили!

Пространството около тях все още беше мъгливо, като неясните очертания на видение по време на сън. Затова пък сложната плетеница от подпори и опънати жици бе заменена с вибриращ стъклен похлупак, разделен от напречни метални рамки, а под краката им се тресяха с неистов рев най-малко хиляда конски сили.

— Ще ти призная, че понякога чувствам как младите започват да ми дишат във врата — подхвърли небрежно пилотът на моноплана, усмихна се и се тупна отзад. — Ей туканка.

Изглеждаше му странно познат, но не можеше да си спомни откъде точно… като някой, за когото е чел много отдавна в книгите по история. Денис премигна отново и когато отвори очи, сцената бе претърпяла поредната си метаморфоза. Нямаше го мъжът с мустачките и стъклената кабина.

Този път видението бе съвсем краткотрайно. Ревът на двигателя беше приглушен. Усещаше мирис на хризантеми и в краткия миг, докато очите му бяха полуотворени, той мярна жена с широкопола сламена шапка и яркорозов шал. Тя му се усмихна, докато следеше контролното табло и дори му намигна. Зад прозореца на кабината се виждаше вода докъдето му стигаше погледът. После отново преход.