Дейвид Брин - Практически ефект

Сега седеше в креслото на втория пилот в огромен двумоторен самолет — бомбардировач, ако се съдеше по формата. Миришеше на аеробензин и изгоряла изолация. Щурвалът в ръцете му вибрираше в синхрон с ритъма на двигателя. От съседното кресло му се хилеше плешив мъж в зелена военна униформа.

— Прогрес — обяви гордо спътникът му. — Ей, момче, ама и на теб ти върви в тези неща. Едно време ни бяха нужни години и езера от пот, докато стигнем дотам, докъдето си ти сега!

За първи път, откакто бе погълнат от този налудничав сън, Денис си помисли, че започва да разбира за какво става дума. Дори позна лицето на мъжа.

— Уф, така е, зная — изпъшка той. — Но какво да се прави, полковник, тогава не сте разполагали с Практическия ефект.

Офицерът поклати глава.

— Хич. Но ще ти кажа нещо — далеч по-приятно е да го правиш със собствените си ръце, пък дори и да е по-бавно. Ще ми се само вселената да е по-справедливо място. Не че не получих моя дял от славата, която ми се полагаше.

— Разбирам ви.

Полковникът кимна.

— Но нищо, всеки трябва да върши онова, дето му е отредено. Искаш ли да се повозиш още малко? Току-що излетяхме с моя „хорнет 12 12 F-18 „Хорнет“ — амер. изтребител, производство на „Дъглас корп.“ — Бел.прев. “ и ти обещавам, че след малко ще се позабавляваме здравата.

— Съжалявам сър, но май е време да се връщам при моите приятели. Благодаря за поканата все пак. Беше удоволствие да се запозная с вас и другите.

— Нищо работа, момче. Жалко само, че няма да останеш още мъничко, за да се срещнеш с жокеите от реактивните и астронавтите. И това ми било пилоти! — Полковникът чак подсвирна от яд. — Но, както и да е. От мен запомни едно, момче — нищо не може да замени здравата работа!

Денис кимна и отново затвори очи. Вятърът продължаваше да свисти в ушите му, а сънят се отдръпваше като декор на отминала сцена в театъра.

Виденията се изпариха заедно с мъглата, която го обкръжаваше и Денис установи, че лети!

Не беше съвсем сигурен колко време е изминало, но затова пък веднага забеляза, че странната комбинация от каруца и планер бе претърпяла някои доста съществени промени — доказателство за това бе факта, че все още са живи.

Около гладкия полиран корпус все още блещукаха синкавите светлини. Крилата бяха солидно закрепени за корпуса и имаха изящна аеродинамична форма. Тялото на каруцата се бе издължило и дори отзад бе пораснала елегантна опашка. Острият нос сочеше гордо напред и нагоре, което означаваше, че земята под тях бавно се отдалечава.

Едва ли цялата татирска история е познавала по-могъщ фелтешски транс, помисли си Денис. В скута му Прасльо се бе отпуснал в израз на крайно изтощение — дишаше тежко и се озърташе с облещените си очички. Денис все още не смееше да отдели поглед от приборите за управление, но не се съмняваше, че Арт и Линора зад него се намираха в същото положение.

Доскорошният сън все още беше някъде в периферията на съзнанието му. Дори подушваше миризмата на аеробензин, масло и нагорещен метал.

Ако сънят бе продължил, без съмнение щеше да се срещне и с някои от по-съвременните герои на авиацията, които да се превърнат във фокус за интензивния практически транс. Все пак бе продължил колкото е нужно, оставяйки в него смътното чувство на гордост. Тези мъже и жени бяха истинското наследство на Земята. Със своята дързост и изобретателност именно те бяха превърнали реалността в онова, което им подсказваха само мечтите… и то по трудния начин.

Денис погледна навън. Топлият вятър го лъхна в лицето — не беше достатъчно силен за да ги издигне обратно до планината, от която бяха излетели. Трябваше да открие подходящо място за приземяване.

Отпред и малко встрани се виждаше неголямо плато, заобиколено от остри, щръкнали право нагоре скали. Денис наклони предпазливо летящия съд и започна постепенно да го снижава. Площадката не беше достатъчно дълга, затова трябваше да успее да се приземи в самото й начало, преди да започнат храстите и камънаците.

Сети се, че роботът все още е отдолу и при тази мисъл сърцето му се сви — вярната машинка можеше да пострада при предстоящото аварийно кацане. Какво да се прави, такива са рисковете на всяко прибързано начинание. Въпреки това й викна да се приготви, сякаш това би имало някакво значение.

После се сети, че предупреждението му е напразно. Снабден със здрава метална броня, роботът сигурно бе най-подготвения от всички за всякакви неприятни сътресения.