Дейвид Брин - Практически ефект

Появата на каруцата предизвика въодушевление в редиците на северняците, които не очакваха от тази посока друго, освен подкрепление, и същевременно внесе смут сред защитниците. Няколко кавалеристи дори нададоха възторжени възгласи, които обаче бързо стихнаха, когато Денис насочи странното си творение право към тях. Всъщност друг избор нямаха, тъй като местността от дясната страна на пътя бе твърде камениста, а вляво имаше клисура със стръмни стени.

Конете на кавалеристите бяха добре тренирани, но едва ли в подготовката им се включваше среща с нещо, което лети със свистене и плющене. Те зацвилиха уплашено и се понесоха в различни посоки, подмятайки на седлата безпомощните си ездачи. Арт не пропусна възможността да нанесе няколко удара от движение, но се прояви най-вече като рицар от турнир, когато един от противниковите войници се опита да посече мачтата с бойната си секира и дребничкият крадец го повали ловко с тоягата си.

Денис хвърли едно око назад, колкото да установи, че преследвачите вече ги доближаваха. По същото време, на около половин километър по-нататък, по пътя изникна значително по-голям отряд от облечени в зелени униформи войници, които явно бързаха на помощ на обкръжените си другари. Назряваше истинско, сериозно сражение.

Денис нареди на робота да увеличи скоростта. Единственият им шанс за спасение бе час по-скоро да напуснат това опасно място.

Тъй като побеснелите коне продължаваха да препускат пред тях, наложи се да слаломира помежду им като истински състезател. На няколко пъти дори се сблъска, но за щастие без сериозни последици.

Надяваше се поне, че с внезапната си поява са помогнали на защитниците да намерят по-добра позиция, където да дочакат подкреплението. Нямаше време да се обърне, за да види какво става с тях, защото цялото му внимание бе насочено към другия край на долината. Преминат ли от другата й страна, ще бъдат в безопасност зад предните линии на л’тофите. А там вече всичко беше в ръцете на Линора.

Той почувства нещо да помръдва между краката му. Погледна надолу и видя, че прасолетът се е сгушил и го зяпа все така закачливо. Животинчето наистина знаеше как да си пази кожата!

Когато отново вдигна глава, едва не изгуби самообладание. Каручката се носеше право към малка група пиконосци, които го гледаха с ужасени лица. В последния момент завъртя кормилото и само обърса няколко от тях с края на платното.

— Денис! — извика Арт, хвърли тоягата и се пльосна на пода на коритото. — Накъде си тръгнал бе, човек?

— Как накъде? Не виждаш ли…? О, не! Робот, пълен назад!

Машината се помъчи добросъвестно да изпълни заповедта. Спойките й чак заскърцаха от напрежение, а изпод колелата се вдигна прах и пушилка.

Стръмният склон отпред бе скрит коварно зад гъст храсталак. Вече се носеха през естествената преграда от сплетени клони. Малко след това излязоха от другата страна, където наклонът рязко се увеличаваше.

— Ааааах! — извика Арт.

— Ооооой! — пригласяше му Линора.

Единствено Денис продължаваше да се бори с управлението на колата.

— Спирачка! — изкрещя той с надеждата, че някой ще го чуе. — Удряй спирачка!

На не повече от стотина метра по-нататък, склонът завършваше с пропаст и като че ли нямаше никаква надежда да спрат навреме.

— А сега си спомнете какво съм ви говорил! — извика Гат на останалите аеронавти. От кошовете на десетте полюшващи се балона долетяха възгласи на потвърждение.

Гат се обърна и даде знак, че всичко е наред на Стивмладши, който бе в челния балон на най-южния край на хълма. Глашатаите, изглежда, го видяха, защото удариха втора камбана.

Въжетата бяха прерязани и по затревения хълм изтопуркаха чувалчета с пясък. Лопатите започнаха да мятат чевръсто въглени в димящите огньове под гърловините. Един по един пъстроцветните балони се издигнаха и се понесоха в небето.

Толкова дълго бяха чакали да излезе подходящ вятър. Най-сетне течението смени посоката си, но още бе твърде слабо, за да ги отнесе навреме до бойното поле.

Отдолу яздеше помощен отряд кавалеристи, готови да уловят хвърлените въжета, когато настъпи моментът да се закотви въздушната флотилия.

Сърцето на Гат преливаше от възторг. Да летиш и да се готвиш за предстоящата битка бе чудесно, след продължителния период на изтощително чакане. Малка отплата за неуморния труд на толкова много работници и занаятчии, помогнали за създаването на ескадрилата.