Дейвид Брин - Практически ефект

— Намерихме ти пръчката — обади се Арт.

— Точно каквато искаше — добави Линора.

Денис кимна. Взе дългия близо пет стъпки клон и незабавно започна да го дялка и оформя, като взимаше повече в средата и заобляше по еднакъв начин краищата. През цялото време си мърмореше нещо, което двамата му спътници взеха за тайнствени заклинания. Никой от тях не дръзваше да го попита какво прави.

Прасльо също прояви внезапен интерес към работата му, надигна се от сянката под планера и допълзя лениво до него.

— Май пак ще летим — прошепна по едно време Линора. Малко преди това Денис бе започнал да вади багажа от каруцата. — Ела да му помогнем — рече тя на Арт.

От време на време хвърляха тревожни погледи на егерите, които приближаваха с обезпокоителна бързина. Тъкмо привършваха с изпразването на коритото, когато Денис приключи работата си.

Линора отдавна смяташе, че е привикнала с изненадите на магьосника. След като реши, че е готов и огледа доволно произведението си, Денис се наведе и го подаде на робота, който стоеше под корпуса на планера.

— Вземи това. Искам да го хванеш точно по средата с централната си ръка. Така. А сега го завърти по посока на часовниковата стрелка. Използвай ръката си за ос на движението. Точно така! С постепенно ускорение. Целта ти — подчерта той, — е да предизвикаш низходящ въздушен поток, с което да създадеш реактивно движение напред и нагоре.

После се обърна и ги изгледа усмихнато. Двамата чакаха търпеливо да получат някакво обяснение. Чудеше се какво да им каже, как да им обясни за какво служи перката…

Пръчката се въртеше все по-бързо. Съвсем скоро очертанията й се размазаха и изчезнаха в неясен трепкащ кръг. Денис помоли Арт да остане на земята и да държи планера, след това помогна на Линора да се настани.

Накрая вдигна прасолета — дребната животинка все още трепереше от изтощение.

— Хайде, Прас — рече му ободряващо той. — Имаш още малко работа. — Настани се пред Линора и й каза да подхване песента, с която призоваваше фелтешския транс.

— Перка — произнесе Линора новата дума, твърдо решена да я запомни. Тя вдигна клазмодиона и плъзна ръка по струните.

На Татир понякога дори хората имат полза от практикуването. Четиримата бяха погълнати от поредния фелтешски транс с такава лекота, сякаш затова се бяха родили. Не беше нито толкова интензивен, нито толкова силен, в сравнение с предишния ден, когато отчаянието им го бе предизвикало. Но скоро въздухът около тях засия с познатия блясък и те знаеха, че промяната е започнала. Сега вече всичко бе само надпревара с времето.

Последният от балоните на южния ръб отлетя малко преди изгрев-слънце, минути преди да падне отбраната на котвата. Аеронавтите му бяха научили горчивия урок, довел до гибелта на другарите им от другите балони. От гондолата полетяха чувалчета с пясък, бидончета с прясна вода, оръжия, ризници — всичко, което вече не им трябваше. Балонът се издигна право нагоре в небето, покрай кръжащите като лешояди планери. Едно възходящо планинско течение му помогна бързо да набере височина и да се отдалечи от опасните им стрели.

Докато се взираше в него, Гат се молеше това да е балонът на Стивмладши.

Е, поне бяха успели да задържат още един ден противника. Цял един ден! Не всичко ставаше според плановете на Кремер.

— Сега вече планерите ще могат да атакуват нашите предни позиции — промърмори отчаяно л’тофския стрелец, подпрял се до него на парапета. — До утре вечер ще пометат южните позиции и ще улеснят пробива на нашествениците.

Гат бе принуден да се съгласи.

— Трябват ни подкрепления — въздъхна той.

— За съжаление всички наши резерви бяха изтеглени назад, за да предотвратят евентуално нахлуване от северния участък.

Гат изруга. Да имаше някакъв начин да придвижват балоните срещу вятъра! Тогава със сигурност щяха да помогнат в битката при северния хребет и нямаше да седят като безпомощни мишени на проклетите планери!

— Ето ги, пак идват! — извика един от хората му.

Гат се огледа. Още едно ято от зловещи крилати дракони се насочваше към тях. Откъде се вземаха толкова много? Кремер сигурно ги бе докарал всичките, за да приключи с тях.

Той вдигна лъка и се приготви за бой.

Арт напрягаше сетни сили да задържи в изправено положение опашката на колата-планер. Подметките му се влачеха по песъчливия терен. Въздушната вихрушка вдигаше нови и нови облаци прахоляк около тях.