Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Освен това много от „по-либералните“ видове, на чиято закрила досега разчита човечеството, няма да оценят положително факта, че сте дали на пилите повод за поредния им джихад. Тимбримите може да закрият консулството си на Луната.

Накрая бих искал да изтъкна и моралните съображения. Ще ми отнеме много време да обсъждам всички причини. Някои от тях навярно няма да разберете. Но Институтът на прогреса се безпокои прингите да не бъдат унищожени. Те са млади и импулсивни. Почти колкото човечеството. Но дават огромни надежди. Ще е ужасна трагедия, ако бъде погубен цял един вид, само защото няколко негови представители са замислили да сложат край на сто хилядолетия покорна служба.

Поради тези причини препоръчвам престъпленията на Кула да останат в тайна. Скоро със сигурност ще плъзнат приказки. Но соросите няма да обърнат внимание на слухове, разпространявани от такива като хората.

Камбанките на Фейгин тихо иззвъняха от навлезлия през прозореца ветрец. Нилсен гледаше към пода.

— Нищо чудно, че Кула се е опитал да убие себе си и всички на борда на кораба, когато Джейкъб го е разкрил! Ако пилите получат официални доказателства за неговите действия, прингите навярно са обречени.

— Как смятате, че ще постъпи Конфедерацията? — попита Джейкъб.

— Как ще постъпи ли? — мрачно се засмя Нилсен. — Ами, раболепно ще поднесат доказателствата на пилите, разбира се. Ифни! Това е шанс да им попречим да ни „подарят“ пълен секторен Библиотечен клон и десетхиляден персонал за него! Това е шанс да им попречим да ни „подарят“ модерни кораби, които не може да разбере нито един човешки инженер, без „съветници“. Това определено ще сложи край на проклетите процедури за „осиновяване“! — Той разпери ръце. — И е съвсем ясно, че Конфедерацията няма да си сложи главата в торбата заради расата на едно същество, което е убило наш клиент, едва не е погубило най-големия ни проект и се е опитало да представи човешката раса пред галактиката като идиоти!

И като се замислите, можете ли да ги обвините? Чичо Джеймс се прокашля, за да привлече вниманието.

— Можем да се опитаме да запазим случая в тайна — предложи той. — Аз имам известно влияние в някои кръгове. Ако кажа добра дума…

— Не можеш да кажеш „добра дума“, Джим — прекъсна го Джейкъб. — Ти донякъде участваш в тази каша. Ако се опиташ още повече да се забъркаш, истината ще излезе наяве.

— Каква истина? — попита Нилсен.

Джейкъб намръщено погледна чичо си, после Ларок. Французинът невъзмутимо захапа поредния ордьовър.

— Тези двамата участват в заговор, чиято цел е отмяната на Законите за условниците — отвърна Джейкъб. — Това е втората причина, поради която ви повиках. Трябва да се направи нещо и Бюрото за регистрация на тайни е по-добра алтернатива от полицията.

При споменаването на полицията журналистът престана да дъвче малкия сандвич, остави го и вдигна поглед.

— За какъв заговор става дума? — попита Нилсен.

— За организация, която се състои от условници и някои симпатизиращи им граждани. Възнамеряват тайно да построят космически кораби… с екипажи от условници.

Нилсен се сепна.

— Какво?

— Ларок ръководи подготовката им за астронавти. Той е и техният главен шпионин. Опита се да се добере до калибрациите на гравитационния генератор на слънчевия кораб. Имам записи, които го доказват.

— Но защо им е всичко това?

— Защо не? Това ще е възможно най-ефикасният символичен протест. Ако бях условник, непременно щях да участвам. Аз им съчувствам. Законите за условниците изобщо не ми харесват.

Но съм и реалист. В момента условниците са превърнати в потисната класа. Техните психически проблеми са клеймо, което ги съпътства навсякъде. Те реагират съвсем човешки, като се организират срещу едно общество от покорни простаци.

Те казват: „Вие, гражданите, ме смятате за агресивен, добре тогава; ще стана такъв!“ Повечето условници никога не са наранявали никого, каквото и да показват техните У-тестове. Но когато им се налага този стереотип, те стават такива, за каквито ги смятаме!

— Това може да е вярно, но може и да не е — отвърна Нилсен. — С оглед на сегашната обстановка обаче, ако условниците полетят в космоса…

Джейкъб въздъхна.

— Прав сте, разбира се. Не можем да го допуснем. Засега.

От друга страна не можем да позволим и на федералните да предизвикат масова истерия. Това само ще усложни нещата и в бъдеще ще доведе до много по-сериозна форма на протест.