Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Никога не бе виждал чичо Джеймс толкова нервен. Обикновено невъзмутимият политик определено изглеждаше неспокоен. Нямаше го похотливият ирландски чар на Алварес. Сивокосата глава нервно кимаше. Зелените му очи бяха неестествено тъжни.

— Хм, Джейкъб, момчето ми. Гостите ни пристигнаха. Чакат в кабинета и Кристиян ги обслужва.

— Надявам се, че ще проявиш здрав разум. Наистина нямаше защо да каниш онзи човек от правителството. Можехме сами да уредим въпроса.

— Виж сега, според мен… Джейкъб вдигна свободната си ръка.

— Моля те, чичо. Вече обсъждахме всичко това. Въпросът трябва да се реши с арбитраж. Щом отказваш услугите на хората от Бюрото за регистрация на тайни, просто ще трябва да свикам семеен съвет! Познаваш чичо Джереми — той сигурно ще настоява за публично разгласяване. Това ще е чудесна реклама, но тогава случаят ще премине в ръцете на прокуратурата и в продължение на пет години ти ще носиш в задника си едно малко нещо, дето прави „бип-бип… бип-бип“.

Джейкъб се облегна на рамото на Хелън, по-скоро за да почувства допира й, отколкото за подкрепа. Аристократичното лице на чичо Джеймс пребледня. Хелън започна да се кикоти, после захълца.

— Извинете ме — срамежливо каза тя.

— Не бъди саркастична — отвърна Джейкъб. Той я ощипа и взе бастуна си.

Кабинетът не беше толкова внушителен като онзи в каракаското имение „Алварес“, но тази къща бе в Калифорния. Това компенсираше много неща. Джейкъб се надяваше, че след този ден двамата с чичо му ще продължат да си говорят.

Гипсовата мазилка и фалшивите греди подчертаваха испанския стил. Между лавиците имаше витрини, в които беше подредена колекцията на Джейкъб от нелегално издадени книги от епохата на Бюрокрацията.

Над камината бе гравиран девиз.

Фейгин напевно произнесе топъл поздрав. Джейкъб се поклони и му отправи дълго официално приветствие, само за да му достави удоволствие. Кантът редовно го беше посещавал в болницата. Отначало се чувстваха неловко — и двамата бяха убедени, че са много задължени един на друг. Накрая се разбраха.

Когато бяха влезли в пътуващия по своята хиперболична орбита слънчев кораб, спасителите от ТААСФ се бяха удивили от състоянието на екипажа. От смачканото тяло на принга не бе останало почти нищо. Ала най-много ги бе поразил Фейгин, увиснал с главата надолу на онези малки остри шипове на кореновите си възли. Студът не беше унищожил почти една четвърт от клетките му и изглежда той бе понесъл много по-добре от хората бурното пътуване във фотосферата.

Въпреки волята си, Фейгин от Института на прогреса, вечният наблюдател и манипулатор, се беше превърнал в уникална личност. Той навярно бе единственото разумно същество, способно да опише какво е да летиш с главата надолу през гъстия огън на фотосферата. Сега вече можеше да разказва лично преживяна история.

И никой не му беше вярвал, докато не бяха видели записите на Хелън.

Джейкъб поздрави Пиер Ларок. От последната им среща французинът бе възвърнал цвета на лицето си, да не споменаваме за апетита си. Той лакомо, поглъщаше ордьоврите на Кристиян. Все още прикован на стола си, журналистът се усмихна и мълчаливо кимна на Джейкъб и Хелън. Джейкъб подозираше, че устата му е прекалено пълна, за да говори.

Последният гост беше висок, теснолик мъж с руса коса и светлосини очи. Той се изправи от кушетката и протегна ръка.

— Хан Нилсен, на вашите услуги, господин Демуа. За мен е чест да се запозная с вас. Разбира се, Бюрото за регистрация на тайни знае всичко, което е известно на правителството, така че съм двойно впечатлен. Предполагам обаче, че сте ни повикали по въпрос, за който правителството не е информирано, нали?

Джейкъб и Хелън седнаха на кушетката срещу него с гръб към прозореца, който гледаше към океана.

— Да, точно така, господин Нилсен. Всъщност въпросите са няколко. Бихме искали да се обърнем за арбитраж към Съвета Терагенс.

Нилсен се намръщи.

— Естествено вие разбирате, че Съветът съществува отскоро. Делегатите на колониите още не са пристигнали! Конфедеративните б… служители — (дали щеше да използва мръсната дума „бюрократи“?), — отхвърлят идеята за регистрация на тайни, неподлежащи на законово санкциониране. Съветът Терагенс е още по-малко популярен.

— Макар да показа, че е единственият начин да се справим с кризата, пред която сме изправени още от Контакта, така ли? — попита Хелън.