Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Мисля, че не е имала предвид биологичните последици от замръзването.

Разбирате ли, в много отношения Хелън беше малко наивна. Тя вървеше в крак с прогреса в своята област, но според мен не е знаела за успехите на криохирургията, които постигнахме от нейно време насам. Мисля, че много ще се изненада, когато се събуди.

Другите сигурно ще го приемат като рутинно чудо. Освен господин Демуа, разбира се. Предполагам, че той не може да се изненада от нищо… или ще сметне своето възкресяване за чудотворно. Този човек е непобедим. Смятам, че макар съзнанието му да е в криогенен сън, той вече го знае.

Напролет китовете отново отплуват на север.

Някои от сивите гърбати китове, които скачаха в далечината, не се бяха родили, когато Джейкъб за последен път бе стоял на морски бряг и беше наблюдавал миграция на китове край Калифорния. Чудеше се дали все още пеят „Баладата за Джейкъб и сфинкса“.

Навярно не. Сивите и без това никога не я бяха харесвали. Песента бе прекалено непочтителна, прекалено… делфинска за трезвия им темперамент. Сивите бяха самодоволни сноби, но той въпреки това ги обичаше.

Във въздуха кънтеше грохотът на прибоя, влажният солен въздух изпълваше дробовете му с онова едновременно сито и гладно чувство, каквото изпитват други от аромата на току-що изпечен хляб. Пулсирането на океана носеше ведрина и очакване, че приливът винаги ще отмива промените.

В болницата в Санта Барбара му бяха дали стол, ала Джейкъб бе предпочел бастуна. Това ограничаваше подвижността му, ала упражненията щяха да съкратят периода на възстановяване. Бяха изтекли три месеца, откакто се събуди в онази антисептична фабрика за органи, и вече нямаше търпение да се изправи на крака и да преживее нещо приятно, естествено мръсно.

Като например езикът на Хелън. Беше невероятно, че човек, роден през епохата на старата Бюрокрация, може да има толкова мръсна уста, че да накара един гражданин на Конфедерацията да се изчерви. Ала когато Хелън усетеше, че е сред приятели, езикът й ставаше невероятен и речникът й — удивителен. Тя му каза, че това било, защото е израснала на енергиен сателит. После се усмихна и не пожела да му обясни повече, докато той не й отвърне с нещо, за което Джейкъб все още не беше готов. Като че ли тя бе готова!

Оставаше още цял месец, докато лекарите престанеха да им дават хормоносупресанти. И още един, докато им позволяха да излизат в космоса. И все пак тя настояваше да разгледат онази оръфана „НАСА Сутра“, като иронично го питаше дали ще има достатъчно сили!

Е, докторите казваха, че гневът ускорявал възстановяването. Изострял стремежа към възвръщане на нормална форма или нещо подобно.

„Ако Хелън продължи да ме дразни, адски ще се изненадат!

Ифни! Колко приятна е тази вода! Трябва да има начин по-бързо да възстановяват нервите! Нещо, което помага повече от самовнушението,“

Той се извърна от скалите и бавно закрачи обратно към вътрешния двор на продълговатата порутена къща на чичо си. Използваше бастуна повече, отколкото се нуждаеше. Това го караше да се чувства болен и не толкова неприятен.

Както обикновено, чичо Джеймс флиртуваше с Хелън. Тя безсрамно го окуражаваше.

Страхотна награда за старото копеле след всички неприятности, които им беше причинил.

— А, момчето ми — разпери ръце чичо Джеймс. — Тъкмо се канехме да те потърсим, наистина.

Джейкъб лениво се усмихна.

— Няма за какво да бързаш, Джим. Сигурен съм, че нашата междузвездна пътешественичка има да ти разказва ужасно много интересни истории. Разказа ли му за черната дупка, скъпа?

Хелън гадно се ухили и направи суеверен жест.

— Ами че самият ти ми забрани да я разказвам, Джейк. Но ако смяташ, че на чичо ти ще му хареса…

Джейкъб поклати глава. Сам щеше да се справи с чичо си. Понякога Хелън ставаше прекалено груба.

Госпожица Десилва беше блестящ пилот, а през последните няколко седмици се проявяваше и като изобретателна заговорничка. Но от личните им отношения на Джейкъб му се виеше свят. Тя бе толкова… властна!

Когато научи, че „Калипсо“ е заминал, Хелън се включи в групата, проектираща новия „Везарий II“. И дръзко му заяви, че така щяла да има три години да подложи Джейкъб Демуа на пълен курс дресировка в стил „Павлов“. Накрая щяла да удари камбанката и той щял да реши да стане космонавт.

Джейкъб хранеше известни съмнения, но вече ставаше ясно, че Хелън Десилва има пълен контрол над слюнчестите му жлези.