Дейвид Брин - Стълба към небето

Последната песен на Емерсън е финалната ария от операта „Фалстаф“ на Джузепе Верди.

Някои от образите в романа не са плод на моето извратено въображение. Многоизмерният свят, тази огромна структура от ледени шипове, осигуряваща далеч по-голяма повърхностна площ (за прозорци) от всяка Дайсънова сфера, е описан от доктор Дейвид Крисуел в проницателна статия, която можете да откриете в сборника „Междузвездната миграция и човешкият опит“, издаден от Бен Финли и Ерик Джоунс.

Както обикновено, този разказ щеше да е далеч по-беден без мъдрите и човешки съвети на жена ми, доктор Черил Бригам.

А сега… подарък!

Вече съм го правил веднъж — след послеслова на „Земя“. Кратка развръзка — разказ след разказа — за онези от вас, които са стигнали чак до края на тези мои последни бележки. Посещение при един от нашите герои около година след Голямото разкъсване. И опит за доизясняване само на някои (от многото) открити въпроси.

Приятно четене.

Моретата на Хурмуфта са по-солени от джиджоските.

Ветровете не са постоянни, а духат на странно ритмични повеи и правят плаването трудно и опасно.

Разбира се, докато схванеш ритъма. После придобиваш усет за вълнообразното темпо и чувстваш всеки следващ пристъп. Можеш с лека ръка на руля да използваш бриза и да надуваш платната, докато завиваш толкова рязко, че рейките да докосват гребените на вълните!

Първия път, когато го направих, Дор-хинуф изпищя така, сякаш от бездните е изплувала самата Смърт, за да й изреве Песента на привикването. Когато подгизнали от глава до пети се върнахме на новия док, тя ужасно трепереше и си помислих, че наистина съм прекалил.

Божичко, колко грешах! В момента, в който влязохме в малката си крайморска хута, Дор-хинуф ми се нахвърли и двамата се любихме цели три мидури! После шиповете ме боляха в продължение на няколко дни.

(Скоро разбрах, че цивилизованите хууни рядко изпитват сексуална страст, стимулирана от емоционално преживяване! На Джиджо това беше част от ежедневния живот и уравновесяваше вродената хуунска предпазливост. Но нашите звездни роднини водят толкова уседнал живот, че освен по време на явяващото се веднъж годишно разгонване, изобщо не помислят за секс! За щастие Дор-хинуф се влюби в този нов подход така, както урсите са влюбени в лавата.)

Уви, като че ли ни остава все по-малко време за романтични пътешествия. Ставаме все по-заети, колкото по-нашироко се разпространява вестта по високото плато — където от хиляда години хуунските селища се гушат далеч от шума на прибоя и приливите. След цялото това време предполагам, че се е натрупало много негодувание. Или пък е свързано с разтърсването на Петте галактики. Така или иначе, много хууни — особено от по-младото поколение — проявяват желание да променят живота си. Нещо, на което нашите гутхатски патрони изобщо не са ни учили.

Ежедневно пристигат групи, които долитат до нашата къщичка на пустия бряг и излизат от гравитоколите си, за да погледат към сияйната лагуна, нервни от близостта до толкова много вода, явно запомнили зазубрения урок от детството си — че океаните са опасни.

Разбира се, всеки хуунски счетоводител също знае, че рискът може да е оправдан, ако ползата е по-голяма от потенциалната загуба.

Нужна е само една обиколка из ветровития залив, за да убедим повечето от тях.

Някои неща си струват да се изложиш на малко опасност.

С деловите подробности се занимава тъст ми. Туафу-ануф напусна Института по миграция, за да ръководи малкия ни курорт, да посреща инвеститори, да урежда екологичните разрешения и да наема колкото може повече крайбрежна земя, преди и други хууни да са осъзнали действителната й стойност. Той все още смята цялото предприятие за малко безумно и изобщо не иска да се качи на платноходка. Но всеки път, щом старецът се задълбочи в сметките, аз го чувам доволно да умблира.

Коя е любимата му песен днес ли? „Какво ще правим с пияния моряк“!

Малко ме безпокои фактът, че нито натрапчивите образи на Мелвил, нито джиджоската морска поезия на Фхуун-дау не оказват такова въздействие върху Туафу-ануф, колкото няколко неприлични земянитски песнички. Таванските греди закънтяват, когато стигне до грубата част за бръсненето на корема на пияницата с ръждясал бръснач.

Кой би могъл да си представи?

Напоследък съм толкова зает — да давам уроци по ветроходство и да строя лодки почти без никакви материали, — че нямам време за литературни занимания. Този мой дневник лежи неотварян в продължение на много ядури. Предполагам, че детските ми амбиции да стана прочут писател ще трябва да почакат. Навярно до някой друг живот.