Дейвид Брин - Стълба към небето

„Тук джофурите отглеждат специални видове пръстени, притежаващи уменията, които са им необходими, за да станат членове на екипажа на „Полкджхи“.“

Могъщ начин на възпроизводство. Несъмнено някои от пулсиращите гевреци бяха господарски пръстени, създадени преди хилядолетия, за да превърнат мирните, разсъдливи треки в непреклонни, страшни джофури.

Ларк подскочи, когато по тесните пътеки отекна човешки крясък, и се втурна с разтуптяно сърце, като викаше името на Линг.

— Побързай! — изкънтя сред стъклените стени гласът й. — Приклещиха ме!

Той рязко зави покрай един от вивариумите и най-после я откри. Към нея се приближаваха двама огромни джофурски работника и тя отстъпваше назад към ниша в отсрещната стена. „Това са гледачите на новородените пръстени“, помисли си Ларк. Всяка от заострените купчини се състоеше поне от трийсет съставни части, които се олюляваха и съскаха. В основата си бяха с диаметър два метра и навярно тежаха почти цял тон. Восъчните им страни лъщяха с нетипична за треките на Джиджо жизненост и по повърхността им се плъзгаха зловещи сенки. Синтезиращите им химикали пори отделяха цветна мъгла и манипулативните им пипала се протягаха към Линг.

Тя гъвкаво отскачаше настрани и търсеше пролука да избяга или нещо, което да използва за оръжие. В очите й нямаше паника, нито пък издаде Ларк с изписано на лицето облекчение.

Разбира се, джофурските зрителни сензори гледаха едновременно във всички посоки. Но с това преимущество вървеше и недостатък — забавена реакция. Първата купчина все още се олюляваше към жертвата си, когато Ларк се хвърли към нея изотзад. Подаръкът от Аскс неочаквано изстреля струя киселинни пръски и порази напомнящ на скъпоценен камък орган на джофура, който светкавично се сгърчи и помръкна.

Цялата купчина се разтърси и неподвижно се отпусна. Без да губи време, Ларк се завъртя към другия си противник…

… само за да открие, че дясната му ръка внезапно е прикована от жилаво пипало! Във въздуха се разнесе отвратителна миризма на ТРИУМФ, когато вторият джофур го придърпа към себе си, като усукваше пипалата си и започваше да го стяга.

Лилавият пръстен в ръката му се гърчеше, но под този ъгъл отровната струя не можеше да улучи целта си, скрита зад изпъкналата средна част на джофура. Господарският пръстен движеше останалите със злоба и напрегнатост, каквито Ларк никога не беше виждал у ведрите треки на родната му планета. Хватката на пипалата стана непоносима и той изпусна въздуха си с мъчителен вик.

В този момент се разнесе ужасяващ трясък и по гърба му се посипа дъжд от капки и остри като игли парчета.

Джофурът нададе висок вой. После някой закрещя яростни предупреждения с прещракващите изсвирвания на галактически две.

— Да пуснеш човека — това трябва.

Иначе и други малки — унищожени ще бъдат!

Смазващият натиск върху гръдния кош на Ларк се отпусна в мига, в който усети, че започва да губи съзнание. Противникът му гневно запуфтя и нерешително се наклони. Ларк със замъглен поглед видя, че огромната купчина е обсипана с парчета стъкло и всичко наоколо е мокро. После зърна Линг, приклекнала на няколко метра и заплашително замахнала с извит метален лост към друг вивариум. Нямаше представа откъде е взела лоста. Но по пода вече немощно припляскваха бебетата-пръстени, изсипали се от една от хранителните кули. Някои се мъчеха да се придвижат на едва забележими плавници или крачка. Мънички господарски пръстени размахваха неврални пипала в търсене на други пръстенчета, които да овладеят.

Ларк усети, че джофурът трепери от колебание.

Шумът откъм коридора показваше, че екипажът на „Полкджхи“ вече работи по отключването на вратата. Двамата човешки бегълци очевидно нямаше къде да бягат.

Купчината най-после взе решение. И го освободи.

Той успя да запази равновесие и немощно повдигна лилавия пръстен към феромонните сензори.

След секунди вторият джофур се присъедини към летаргичния унес на първия.

„Леле — помисли си Ларк. — Ако това е само обикновен детегледач, не бих искал да изляза насреща на някой от воините им.“

Линг го подхвана, за да не се строполи на пода.

— Хайде — каза тя. — Няма време за почивка. Имаме страшно много работа.

„За какво говориш?“ — опита се да произнесе Ларк, но въпросът прозвуча като хриплива въздишка. Линг обаче не му позволи да се отпусне на земята, за да възстанови силите си.

— Мисля, че зная как да се измъкнем оттук — настойчиво заяви тя. — Но ще е ужасно тясно.